начало - идеи - текстове - книги - [ред.гру] - [дыр ряжущ] - блог

Отворената литература

Градски четения, Събития, Текстове — ВБВ on 14. 02. 2011 at 2:06 pm

Камелия Спасова и Мария Калинова са започнали един забележителен, дълъг и сложен проект: “Отворена литература“.

Той има за цел да изследва - чрез анкети с организатори, чрез ровене в архиви, от лични разговори или от публикации - какви литературни събития са се случили през последните 10 години.
Това включва колективни четения, писателски семинари, поетически двубои, 12 и 24-часови четения, фестивали, литературни работилници, телевизионни проекти върху културата на четенето, литмобове…

Освен информация за “Литурне” и “Литературния квартет“, попълних и една пълна анкета за “Градските четения“; ето откъс от нея.
Само първият отговор се отнася до литмобовете, (т.е. твърденията в него са се повтаряли многократно в този блог и вече са изтъркани).

[...]

.

6. С какво се отличава вашето събитие от останалите литературни събития, състояли се в периода 2000 -2010 година?

Всеки, който е грамотен, може да участва.
Въпреки тази спонтанност и произвол, качеството на текстовете е много високо. Основният акцент е, че литературата е четене (за разлика от Литурне, където идеята беше, че литературата е работа, или други инициативи, в които най-често литературата е писане). Затова търсим и се интересуваме именно от четенето, а не толкова от писането. При нас авторите стават по-скоро читатели; да не забравяме, че те също имат Глас. При това той е множествен, хаотичен, спонтанен, анонимен, освен това всеки чете за себе си, но пък и иска да сподели с други: всичко това – поотделно и заедно – е изразено в идеята, организацията и провеждането на литмобовете.

Все още не ни е известно да се е провеждало подобно събитие някъде по света.

.

7. Как новите технологии се включват и взаимодействат в представянето на литературата?

Както всички технологии досега – създават нова среда, нови техники, нова перспектива, нов тип общуване. Това обаче е плацебо.
Да, нещата със сигурност стават външно по-ефектни и съвременни, а атмосферата може да бъде по-добре вътрешно моделирана. Въпреки цялата новост обаче, нещата все още не са радикално различни. Това предстои; но не знам дали е толкова важно.

.

8. Как функционират литературните общности и кръгове след 2000 година?

Те са по-скоро флуидни с моментни седиментни образувания; след това нещата продължават да текат.
Все по-често има обръщане към музикалната или визуалната среда, а това предизвиква незабавни контрареакции на текстовата литература. В тези флуктуации няма изненади, но те илюстрират едно бавно и непрекъснато движение към постепенно намиране на нови общности, жанрове, езици. И отвътре, и отвън това ми изглежда много живо и любопитно.

.

9. Маргинализира ли се литературата в съвременния контекст?

Маргинализацията вече е приключила; това е остарял въпрос.

Сега – след литературната смърт – има по-скоро свобода и много повече конструктивност, тъй като полето е огромно, неокултурено и предстоящо. Това е същинската литературна работилница и в момента сме в нейния цех. Струва ми се, че тези години не бива да се изпускат, а изрично да се описват. Незаменими са и са красиви.

.

10. Какви нови жанрове на публично представяне на литературата се създават в съвремието?

В момента новите жанрове са единствено в начина на представянето; и в този смисъл те не са толкова нови или същностно интересни. Повечето досегашни варианти са проиграни. По-скоро очаквам с нетърпение следващите – тези, които ще ме изненадат. Но засега, струва ми се, могат да бъдат обособени няколко типа събития; те са разнородни, така че не образуват таксономия, а описание. На места се застъпват, но като цяло има четири епицентъра:

А. Състезания. Това са интересни състезателни хепънинги, които разчитат на публика-жури [като „София: Поетики” (2008) или „Трубадурските двубои” (2005)]. Видимо е, че „София: Поетики” има потенциал да се превърне в наистина голям и представителен фестивал.

Б. Музлит. Има събития, в които музиката е много съществен авторски или конструктивен елемент спрямо литературата; и не е нито фон, нито музикална пауза [като „Точка срещу точка” (2010), „Бавно: Изговорен свят” (2010) или проекта „Еуфоризъм” (2010)]. Тук сякаш предстоят и други синтези – между видео и литература.

В. Четения-идеи. Разбира се, продължават малко по-класическите четения в зала (където аудиовизуалната част е по-скоро спомагателна и фонова, ако изобщо я има). Те обаче винаги изненадват с нещо различно, неритмично или почти ново. Зад повечето от тях има ясна, оразличаваща идея [като „Утопията I” (2010), „Зачитане” (2010) и „Литературен квартет” (2010). Те следват по-старите и многобройни неща като „АДdicted” (2009), ръкописните четения в бистро „Алтера" (2008), „Голямото поетическо четене” (2008), „Грация и гравитация” (2008), „Литературен сериал” (2005-07), „Литература в действие” (2003), „Достъпът до литературата” (2002) или забравените и качествени „Камерни поетически четения” (2002)].

Г. Пределни техники. Накрая има и експериментални събития, които периодично проверяват докъде са границите на литературата [„Литурне” (2005), „Градски четения” (2010) и т.н.]. Тук хоризонтът е сякаш безкраен.

.

11. Кои са трите най-добри литературни събития според Вас в периода 2000-2010 година?

Изключвам нещата, в които съм бил организатор.
Според мен най-добре осъществени като идея, участници, публика и отразяване са били: „Литературен сериал”, „София: поетики” и „Зачитане”.

.

12. Към какви сфери и публики трябва да се отваря литературата?

Към всички сфери и публики, които я ограничават.
Литературата трябва непрестанно да проверява своите граници и да се грижи за своето поле. Второто е неминуемо чрез самото писане и таланта на авторите, но първото е по-често проява на характера на литературата и там се изисква повече работа.

- -

Литературният флашмоб: идея, посоки, архив…

Градски четения, Събития — ВБВ on 21. 11. 2009 at 2:28 pm

На 30 октомври “Една седмица в София” (брой 304) публикува интервю за инициативата “Градски четения”.
Четири дена преди това се бяхме срещнали с Надежда Пламенова и разговаряхме в Park Bar; пихме чай, пристигна фотографът Галя Йотова, но заради мен фабулата течеше малко хаотично…
Все пак това е най-пълното представяне на идеята дотук, затова и реших да го публикувам.

***

Надежда Пламенова: Как ти хрумна идеята за Градски четения?
ВБВ: Спонтанно. Тя се зароди може би преди около два месеца. Малко след това я описах на Камелия Спасова и Мария Калинова, получи се синхрон и нещата потръгнаха. Идеята е проста - хора, които не е нужно да се познават, се събират на някакво публично място, четат на глас нещо, което им харесва и след 5 минути си тръгват. Някой започва пръв и постепенно един по един се включват останалите, като накрая всички четат едновременно. После оставят текста на момичето с куфара и изчезват. Литмобът много добре изразява това, което така или иначе се случва днес – разнопосочно и кратко четене, на всякакви места, около различни литератури, всеки чете за себе си, но и иска да споделя. Така че тази инициатива е симптом. Едно от най-важните неща за мен е, че това всъщност е читателска акция, въобще не е нужно човек да пише… Преди, когато сме правили четения на улицата, винаги са били авторски, т.е. пишехме, събирахме се и прочитахме написаното. Имахме микрофон, оставяхме шапка пред нас и го наричахме „Литурне”. Тогава основната идея беше, че литературата е работа (затова беше и шапката), а сега водещата идея е: литературата е четене. Между другото, прави ми впечатление, че на глас се чете предимно по премиери, при това от самите автори – те сякаш съвсем са узурпирали Гласа. Това сега е някакъв контрапункт, защото читателите също имат глас.

Какви хора идват?
Трудно ми е да ги опиша като цялост, но са такива, които очевидно знаят нещо за литературата. Има деца, дошли с родителите си, има възрастни хора - над 60 годишни, има и много на 20-30. Но аз повечето не ги познавам, виждаме се само за една-две минути. По текстовете може по-ясно да се очертаят някакви профили, но усещането в крайна сметка е за разнородност - на последния литмоб „Различни езици” имаше произведения на старогръцки, латински, руски, староанглийски, фламандски, френски, хърватски, български, италиански, испански, немски… - впечатляващо разнообразие! Резултатът е, че се натрупва странен архив от хвърчащи листа. Щом го погледнеш, моментално ти прилича на антология – читателска антология. Имаме идея да направим архива публичен, защото текстовете са действително хубави. Да видим…

Казваш, че идват и доста възрастни хора - те откъде разбират за литмоба?
Очевидно слухът се разпространява и от уста на уста, защото досега сме го обявявали единствено в интернет. Направихме и семпъл сайт тия дни – litmob.wordpress.com, което е някакъв вариант за хората, които не ползват Фейсбук.

Не те ли е страх, че ще стане много популярно и ще започнат да идват всякакви типове, дори не особено заинтересовани от литература?
Не, не усещам страх. Смятам, че идеята не може да се развали лесно и не може да бъде прекомерно популярна. В повечето случаи флашмобовете са чисто забавление. Литмобът е също лек и неангажиращ и в тази лекота има достатъчно заряд, за да продължава дълго. Но въпреки това има и потенциал за по-сериозни неща….

Какви например?
Неочакваният резултат са тези литературни откъси, които събираме накрая след всяко четене. Освен това хората привикват да идват точно на време и да не закъсняват. Всъщност това, което правим, е на границата - хем е социална игра, хем е някакъв по-индивидуален акт. Четенето е лично и самотно действие, но когато се съберат повече хора, особено ако са непознати, моментално се създава особено усещане за общност. И освен това срещата с тези непознати читатели отваря някакви затворени среди, в които хората така и така пребивават. Не на последното място в тези събития има нещо литературно, а литературата никога не е само и единствено игра.

Какво ще получи човек, който участва в литмоб?
Това е лично преживяване, зависи какво търсиш. Струва ми се обаче, че за всеки има нещо освобождаващо в това да прочетеш на глас неща, които ти харесват. Естествено изпитва се удоволствие от срещата с други хора, които правят същото.

Докъде ще стигне идеята?
Не съм сигурен – тя сякаш се развива самостоятелно и зависи от четящите, защото идеята – това сме всички заедно. Бройката не е толкова важна, дори 20 души са достатъчни, за да продължават подобни кратки срещи. Но това, че вече има архив от прочетените текстове, променя нещата, защото вече не е просто флашмоб - има някаква допълнителна следа, някакво натрупване…

Интервюто се публикува със съгласието на “Една седмица в София”; благодаря на Тодор Пеев.

***

Внимавайте, след по-малко от два часа е четвъртият литературен флашмоб “Болести - Зарази - Епидемии“. Четенето продължава…

- -

Откъс от “Българска литература”

Градски четения, Събития — ВБВ on 31. 10. 2009 at 4:56 am

Кратък откъс от втория литературен флашмоб (Градски четения, 23 октомври 2009, пред Народната библиотека). Темата е “Българска литература”.
Чуйте…

Този път в 18:30 започна Чавдар Мутафов:

Рандеву

Младиятъ господинъ толкова бърза, че забравя да затвори сльдъ себе си вратата. Сльдъ това, чакъ когато е на улицата, поглежда часовника си и вижда, че има на разположение още цьлъ часъ.

Това го огорчава много и той, възбуденъ, захваща да върви по-бързо. И безъ да знае какъ, той минава два пъти улицата въ която живье тя.

Младиятъ господинъ страда. Той е жаденъ и львата му обувка стиска…

Марионетки. Импресии, 1920 година (тираж 21 бр.)

- -

Откъси и листа от “Втълпяване”

Градски четения, Събития — ВБВ on 25. 10. 2009 at 12:44 pm

Днес четенето продължава.

- -

Градски четения 3: Различни езици

Градски четения, Събития — ВБВ on 24. 10. 2009 at 3:42 am

Вчера се получи много добре…
А утре - неделя - в 17.00 часа ще има извънреден литмоб пред НДК. Този път международен.

Новото
- Четем предимно на чужди езици; заедно със специалното участие на пътуващата група литератори на международния влак Word Express (Армения, България, Румъния, Турция и Черна гора…);
- Неделя, 17:00, пред главния вход на НДК;
- Накрая текстовете се дават на момичето с плетения кош. Напишете на листа и своето име.

А. Събитието
Поканете още хора, не стойте близо един до друг и очаквайте знак. Точно в 17.00 ще започне да чете някой от организаторите. Верижно, един по един, трябва да се включват всички останали, за да се достигне до точката на всеобщо едновременно четене. Малко се изчаквайте. Накрая оставяме текста на момичето с коша и се разотиваме. Четем и заминаваме!

Б. Текстовете
Този път нека бъдат предимно на чужди езици, всякакви чужди езици… Елате с най-много една страница прозаичен текст или една-две страници поезия (текстът може да е ксерокопиран, напечатан, ръкописен). На страницата е добре да има следната допълнителна информация:
- “Градски четения” (литературен флашмоб)
- Различни езици, 25 октомври 2009
- името на автора и произведението + (ако е различно) името на четящия…

В. Времето и мястото
Започваме точно в 17:00. Не закъснявайте и пет минути – горе-долу толкова продължава всичко. Застанете пред главния вход на НДК и чакайте чуждестранен знак.

Г. Запис
Помогнете с видео или със снимки! Ако не четете - снимайте.

- -

Засмехоклятие на глас (Градски четения)

Градски четения, Събития — ВБВ on 22. 10. 2009 at 5:03 pm

Преди 2 седмици - на 9 октомври, петък - стартира официално инициативата Градски четения.

Заедно с Камелия Спасова и Мария Калинова (вижте Dualis) създадохме група в социалната мрежа Facebook (вече с над 350 души) и разпространихме новината сред наши познати. Миналият петък се състоя първото четене, утре ще е второто, а в понеделник вероятно и третото.

Целта е проста и непретенциозна - всеки да прочете нещо на глас, което му харесва. Заедно и едновременно с другите; където и да е.

Благодарим за разгласяването на новината: Литературен клуб, Културни новини, Аз чета, Кръстопът, както и за видео-записа, пуснат от Юнуз и снимките на Яна Лозева.

Искам да припомня: когато правихме “Литурне“, най-краткият вариант, който можеше да опише идеята, бе: литературата е работа (сигурно затова и слагахме шапка на земята). Сега идеята е друга - литературата е четене.
Преди участваха само автори, познавахме се, търсихме публика и четяхме с микрофон. Сега участват читатели, не се познаваме, публиката е наоколо и четем на глас. Леко е и бързо. И започна с Велимир Хлебников:

Засмехоклятие

Ей, разсмейте се, смешняри!
Ей, засмейте се, смешняри!
Дет се смеят в смехове, дет смехурстват тъй смехално,
Ей, засмей се усмехално!
Ей, разсмейващ надсмехални — смях на смяхнати смешняри!
Ей, изсмей се разсмехално, смях на присмехни смеяри!
Смехивò, смехивò,
Усмей, осмей, смехинки, смешинки,
Смехунчета, смехунченца.
Ей, разсмейте се, смешняри!
Ей, засмейте се, смешняри!

Щуречище

Крилейки златословно
С най-тънинките жили,
Щурец в шулец тумбак обгрижи
Крайбрежни много треви и вери.
”Циннь, циннь, циннь!” — протрака дзиндзигера.
О, лебедиво!
О, озари!

- -

Градски четения 2: Българска литература

Градски четения, Събития — ВБВ on 20. 10. 2009 at 1:17 am

Този петък продължаваме с втория литературен флашмоб - част от поредицата внезапни, кратки литературни четения, на които всеки чете на глас по площади, в метрото, из улици, в сгради…

Новото
- Петък, 18:30 пред Народната библиотека;
- Този път четем само българска литература;
- Накрая текстовете се оставят на момичето с куфара (следете към кого се насочват организаторите, защото този път тя може да дойде без куфар!);

Събитието
Поканете още хора, не стойте близо един до друг и очаквайте знак. Точно в 18.30 ще започне да чете някой от организаторите. Верижно, един по един, трябва да се включват всички останали, за да се достигне до точката на всеобщо едновременно четене. Малко се изчаквайте. Накрая оставяме текста на момичето с куфара и се разотиваме. Четем и заминаваме!

Текстовете
Нека бъдат само българска литература: съвременна, класическа, модернистична, старобългарска, прабългарска, бъдеща, своя собствена и т.н… Елате с най-много една страница прозаичен текст или една-две страници поезия (текстът може да е ксерокопиран, напечатан, ръкописен). На страницата е добре да има следната допълнителна информация:
- “Градски четения” (литературен флашмоб)
- Българска литература, 23 октомври 2009
- името на автора и произведението…

Времето и мястото
Започваме точно в 18:30. Не закъснявайте и пет минути – горе-долу толкова продължава всичко. Застанете пред НБКМ: това включва пейките, стълбите, около паметника и т.н.

Запис
Този път ще е почти тъмно, но е добре да има пак видео-архив или снимки от събитието. Обърнахме се към наши приятели, но ако има повече желаещи, няма да навреди. Който не иска да чете, нека снима, записва и т.н. После може да качи нещата във Фейсбук. Вече има снимки и клип от първото четене.

- -

Градски четения 1: Втълпяване

Градски четения, Събития — ВБВ on 14. 10. 2009 at 12:07 pm

Този петък, от пет, на Попа. Започваме с първия литературен флашмоб - поредица от внезапни, кратки литературни четения, на които всеки чете на глас пред случайни минувачи (по площади, в метрото, из улици, в сгради).

Събитието
Поканете хора! Не стойте близо един до друг и очаквайте знак. Точно в 17.00 ще започне да чете някой от организаторите и верижно, един по един, трябва да се включват всички останали, за да се достигне до точката на всеобщо едновременно четене. Изчаквайте се. Накрая оставяме текста на определено място (следете организаторите!) и се разотиваме като непознати. Четем и заминаваме!

Текстовете
Който желае, трябва да дойде с най-много една страница (ксерокопиран, напечатан, ръкописен) текст, която се оставя на мястото след четенето. Може вие да сте автор, но това не е задължително. Но на страницата е добре да има следната допълнителна информация:
- “Градски четения” (литературен флашмоб)
- Втълпяване, 16 октомври 2009
- името на автора и произведението…

Времето
16.10.2009, петък, 17.00 часа. Не закъснявайте - няма смисъл, всичко продължава около 5 минути. Освен това вероятно ще вали и ще е студено!

Мястото
На Попа. Това включва и пейките, чешмата, паметника, от другата страна на трамвайната линия и т.н. Макар че това е втълпяване, не се бутайте.

Запис
Добре е да има видео-архив или снимки от събитието. Обърнахме се към наши приятели, но ако има повече желаещи, няма да навреди. Който не иска да чете, нека снима, записва и т.н. После може да ги качи някъде. Има група във Фейсбук.

Нататък?
Ако стане относително добре, ще има и още. В неработни дни, в по-топло време, сутрешни матинета, тематични четения, четения на един и същи текст и т.н… Зависи от всички нас.

- -

Градски четения

Градски четения, Събития — ВБВ on 9. 10. 2009 at 6:26 pm

Идея за първия литературен флашмоб

Това са поредица внезапни, кратки литературни четения, на които всеки чете на глас пред случайни минувачи (по площади, в метрото, из улици, в сгради). Не е нужно да сте автор на това, което четете. Не е нужно въобще да пишете поезия или проза. Трябва просто да прочетете на глас нещо, което ви харесва.

Всеки път ще бъде обявяван точен час и място (засега обявата ще е само във ФБ). Хората, които ще участват не е нужно да се познават. Няма да има възможност за закъснение, защото цялото четене общо продължава до 5 минути. Започва някой от организаторите и верижно, един по един, се включват всички желаещи, за да се достигне до точката на всеобщо едновременно четене. Накрая участниците се разотиват като непознати. Четеш и заминаваш!

Който желае, трябва да дойде с най-много една страница текст, която се оставя на мястото след четенето. На страницата е добре да има следното описание:
- “Градски четения” (литературен флашмоб)
- датата и конкретното име на събитието
- името на автора и произведението…

Какво е флашмоб:
http://en.wikipedia.org/wiki/Flash_mob

Видеопримери:
Стрелба в Тейт
Танц в Стокхолм

- -

Темата Barecity 1.4 е създадена от Shahee Ilyas.

Лиценз: Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.5 License. | ВБВ, 2007