Доста изненадващо днес сутринта се появи и първата рецензия върху “Ще:“, един ден преди самата премиера на книгата. Текстът е публикуван в Public Republic; автор е Ваня Стефанова.
Много съм благодарен не само за усилията да се прочете стихосбирката и да се напише първия изобщо отзив (което винаги е трудно), но и за това, че ироничното в “Ще:” е забелязано, разбрано и оголено. Рецензията обаче не стои само при иронията, а разглежда множество подробности, похвати, детайли и теми. Не очаквах…
.
А това е интервю от вчера с Яна Пункина по Артефир (радио “Христо Ботев”). Благодаря й за разговра и интересните въпроси. Записът е качен и на сайта на БНР.
* Настояще
Преди много време, на 20 декември 2000 година, излезе Е:то. Както си личи и от заглавието, това беше книга за настоящето. “Настоящето” отмина отдавна и всъщност вече ме делят точно 11 години от онзи дебют.
* Бъдеще
Преди няколко часа, в последния работен ден (30 декември), излезе най-сетне продължението (или по-скоро развитието) – сбирката Ще: – една книга за бъдещето. Разбира се, двете издания са част от една и съща времева права; те са свързани и се различават всякак – стилистично, тематично, идеологически.
[ * Минало ]
След още 11 години смятам да се появи третата и последна книга. Тя, както може лесно да се предположи, ще бъде книга за миналото.
Убеден съм, че времето ни се явява именно така. В началото имаме предимно настояще, после постепенно започваме да проектираме бъдещето, а накрая притежаваме единствено някакво минало. Трилогията от книги следва този ритъм.
Преди 4 години, когато се появи този блог, всичко започна с въпроса “Коя е най-простата пишеща машина?” – беше ясно, че това е дългосрочна идея, която нито ще мога да реализирам напълно, нито дори ще мога да опиша детайлно… Надявах се поне да помисля за нея; и да има някакъв частичен продукт.
Засега се получи завършена (но все още непубликувана) книга, чието заглавие е Ще: – тя е изработена от десет типа пишещи машини:
[ bo _ t b / kch _ bo _ / t b t b / kch _ ts _ ]
[ bo _ t b / kch _ bo _ / t b t b / kch _ ts _ ]
[ bo _ t b / kch _ bo _ / t b t b / kch _ ts _ ]
…
Обяснение:
Това е поздрав. И всъщност продължение от предишната публикация (“Юурчок, Абонджий, Кенаров, Радулова, Рошкев“). Поздравът е изразен в стандартен бийтбокс запис. Можете да чуете как звучи поне първият ред.
Натъкнах се на една много проста и известна пишеща машина. Ще я оставя да поработи тук временно. Писателят Рубик.
(28 май 2007: За съжаление KAPELADJ махна видеото и то вече не е достъпно. В най-важната част беше използвано кубчето на Рубик като проста пишеща машина. Детска игра, в която на всяко отделно цветно квадратче има залепена дума. Общо 54. Филмчето бе посветено на Samuel Rosenstock)
Въпроси:
Коя е най-простата пишеща машина? С най-малко елементи, с най-снети отношения, с най-малко букви, с опростена пунктуация, с обикновена двоична система?… А трябва ли пишещата машина задължително да се управлява? Трябва ли винаги да си има портиер?
Това е един кратък вариант от въпроси; разширеният включва много повече учудване…
Отговори:
Последната част от всяко писане е делото, затова вместо да дам отговори, хубаво е да има предмети. Така че срещу всеки въпросителен знак, ще стои вещ. Ще стои самата пишеща машина.
Отговорите-вещи трябва да се очакват през есента на 2007. Ако съумея.