начало - идеи - текстове - книги - [ред.гру] - [дыр ряжущ] - блог

Деветдесетте…

Ред.гру, Текстове — ВБВ on 29. 09. 2015 at 2:02 pm

…са непрекъснат автостоп; стенвестници по улиците (залепване с кабърчета или тиксо); съветски фотоапарати и черно-бели ленти ORWO с изтекъл срок на годност; диапозитивни ленти; много хора по площадите; радио; оставени бележки под камъните; Сухото (пещерняците му викат Хълми); „Ах, Мария” и Френските поети сюрреалисти (+ Лотреамон); много кинематография и Мариус Куркински; ксерокопирани текстове на песни (за справка пл. „Славейков”); dial up и звукът на модема; DOS и Windows 3.11; носене на касетофона по магистралата; Коса; „Малка носовка” и старият правопис; любов; приятели; „Книга” на Ясен Атанасов; таванът; в-к „Албион”; НБКМ; къпане в морето през всеки един от месеците; влакове, купета и велосипеди; 9774; няколко години разлепване на седмичната кинопрограма на „Дом на киното” из София; „какви са тези странни хора?”; редакторите, редактирането, Ред.гру; за кратко – нощни трамваи с пердета в София; постоянно преименуване на улици и булеварди; (продължителни) литературни войни; вдигаш слушалката на телефона: тъ-тъ-тъъъ; политика, стачки и плурализъм; фонокарти; пантомима; корейски език; спални чували; супа на огъня с морска вода; Бургас-София, класа 2, влак 322, час 14:10, дата 26.08.1997 г., 1800.00 лева (с намаление за студенти); Черната Дора; моята баба и грижата; организиране на изложби; инцидентът в пещерата; градинари и военни маневри в пустинята Негев; на един обгорял лист: „…Лапам мундщука и скачам […] Слънце непромокаемо […] Слънце със Слънце запалено…”; пътувания, пътешествия и маршрутни дневници; пишещи машини пред нотариата; изложби и представления в подземието на НДК; денонощните разговори на „Мечката”; Шах; Футбол; нощно къпане; конструиране на морски сал; фотолаборатории в различни апартаменти и помещения; всякакви любовни фигури – триъгълници, квадрати, кръгове; Дани; Варна, 01.12.1995 г., 220 лева на нощ; дъска за рисуване; кино-университет в Одеон с Тодор Андрейков; Рок Филм Фест и Група приятели; Бургас-София, класа 2, влак 827, час 22:10, дата 22.02.1996 г., 131.00 лева (с намаление за ученици); сестра ми и Lockenhaus; сто години самота и скитня; жени-магьосници; в-к „Феномен”, „Психо” и Silva метод; La piovra и Корадо Катани; електронна игра „Добрият рицар” + „Каратека”; 133 ЕСПУ; 18 СОУ; Шалом; вътрешният двор; котешкият двор; бродене по улиците; нож и дялкане на дървени фигури; трениране на падания върху асфалт; киносалони за порно филми; музиката от шейсетте и Джулая, после Октоубър; Nirvana; (пре)запис на касетки в разни нелегални, подземни студия и избор по каталог [Oldies]; училище и университет (ще го повторя пак: 90-те са училище и университет); Vertical Features Remake и The Falls на Грийнауей (13 и 18 май 1997, Дом на киното); Литературен вестник; носи се Горан Брегович; потискащи купони; бандата на Джопето; Франц Кафка и едно писмо до баща ми; незабравимото лято в Обзор, което промени всичко; Доорс и „дверите”; името „ВБВ”; шпаньолски бълнувания…

Публикувано на стр. 55 в сп. „Ах, Мария”, Българската литература като списание, брой 16, 2009. Част от списанието го има онлайн.

- -

Разговор: “Бъдещето идва на части”

Ред.гру, Чернови, бележки — ВБВ on 3. 02. 2012 at 2:05 pm

…въпросите на Жасмина Тачева бяха действително интересни, обхващаха дълъг период от време (1997-2010) и бяха неочаквано конкретни.

Исках да помисля внимателно върху тях и тя ми даде достатъчно време (реших обаче да не отговарям засега на някои по-сложни въпроси; и те отпаднаха). Всъщност ми се създаде усещане за общуване, а не за интервю, което е прекрасно чувство. Затова възприемам този разговор и като самостоятелен текст. Със сигурност това е най-цялостното интервю, в което съм участвал.

Надявам се отговорите, публикувани в Public Republic, да са достатъчно ясни и смислени. Ето един кратък откъс за същността на редактирането и Ред.гру:

[...]

Редакторът като новия автор. Доколко има свободата да изразява собствената си идея чрез чуждия текст?

Да, редакторът е новият автор. Но редакторът не трябва да изразява просто своите чувства и мисли. Той е удивителна фигура, защото трябва да помогне на автора да изкаже себе си по-добре.
Редакторът е най-добрият възможен читател. А в някакъв смисъл той е и най-добрият писател – той пише чрез друг, той пише чрез чуждо тяло, през чуждо съзнание, мисли и думи. Авторът просто е инструмент за редактора. Но парадоксално: този инструмент всъщност изразява себе си.
Редакторът употребява автора, за до го себеизрази. Човешки инструменти си взаимодействат: това е, което ме удивлява и, признавам си, възхищава в редакторите.
Ако погледна от друга гледна точка, то Creative Commons е добра идеологическа крачка именно в тази посока. Така де, стига с тези автори и техните права.

[...]

Последният въпрос на Жасмина Тачева беше “Какво се случва днес?”; така се появи и заглавието.

- -

Литературен вестник на 20 години!

Ред.гру, Събития, Текстове — ВБВ on 26. 02. 2011 at 5:46 pm

…един от малкото случаи когато удивителният знак стои адекватно в заглавие.

Голямото четене-събитие ще бъде на 12 март, събота, от 18:00 часа, в Аулата на Софийския университет.

А това е депешата, която изпратих за юбилейния брой.

Двадесет години литературен сизиф и редактиране!
Благодаря ви заради безсъниците от 1998 насам, вие сте моята врата в полето: Е:то. Цялата литература – в един вестник, всяка седмица – плацебо.
Знам, знам, уморени сте, личи си… но ви очаква безсмъртие. Благодаря ви всякак, най-вече нощем: insomnia завинаги.
Make LV – живот след смъртта!

ВБВ, ваша пишеща машина

- -

The Fridge: Замразяване на Утопията

Ред.гру, Събития, Текстове — ВБВ on 7. 06. 2010 at 2:28 pm

Благодарание на идеята, дошла от wayab, както и на редакторската и организационна работа от страна на Камелия Спасова и Мария Калинова, в събота се проведе една наистина необичайна среща в the fridge. С изключение на кратката безсмислена дискусия (малко преди края), всичко останало беше съзидателно, концентрирано, искрено и вдъхновяващо. Прозвучаха на глас различни идеи за утопии и антиутопии, публикувани в последния брой на “Литературен вестник”. Музиката беше на wayab, а като образователен фон течаха кадри от филмите:

Man Ray - Le retour à la raison [1923]
Fernand Léger - Ballet mécanique [1924]
Jean Mitry - Pacific 231 [1949]
Chris Marker - La jetée [1962]
George Lucas - THX 1138 [1971]
Андрей Тарковски - Сталкер [1979]
Peter Greenaway - Prospero’s Books [1991]

За авторите и цялостната идея, погледнете в обявата за събитието.

ПП
Тъй като поради техническа грешка в броя на “Литературен вестник” са пропуснати последните три реда от “Утопия на Universitas (становище на Ред.гру за дома на последното знание; стихотворни тезиси)“, реших да публикувам тук финала (като допълнение към вестника):


5. След последователното какво, как, къде и кога, остава да отговорим на петия въпрос – Защо?:

„Ухото знае
око. Окото знае като пръсти. Пръстите – като език.
А езикът улавя всички ухания смолисто течни
преглъщам полепват това което знам и така тялото събира
себе си после твоето другите после защото общото себе си
ухо знае като общото око знае като пръсти общите пръсти
като език улавяме преглъщаме в безкрайни езикови всички
тела ухания навред преглъщаме това което знаем чуваме
и за последно разбирам е:
защото Ухото разбира като
око. Окото знае като език. Езикът ухания.”

- -

Разлики в картинки и Смесени чувства

Книги, Ред.гру, Събития — ВБВ on 6. 05. 2010 at 11:12 am

Заедно с Надя Радулова участвахме в един продължителен проект (започнал през есента на 2008), който току-що приключи:
* комикс-уъркшоп;
* упражнения по творческо писане с художници и дизайнери;
* разговори и спорове върху конкретни идеи за комикси;
* редактиране тук-там на стилистиката и правописа в 7 различни истории;
* и накрая безкрайно съвместно писане на един сложен и непубликуван никъде предговор…
…Може ли различието да се предговаря?

Всичко това може да се обобщи така: редактори на сборника с комикси “Разлики в картинки”.
Смесени чувства.

- -

Борхес - Книга на въображаемите същества

Книги, Ред.гру — ВБВ on 27. 07. 2008 at 11:35 pm

… Отдавна се каня да напиша кратко съобщение, че Книга на въображаемите същества на Борхес най-сетне излезе. Преводът на прозаичната част е на Теодора Цанкова, а върху няколкото стихотворения и поетични откъси работихме дълго и съвместно.
Изданието е на издателство ФАМА и струва 14 лева. Вътре ще намерите над 100 въображаеми и забележителни животни, като някои от тях са и илюстрирани. Сред тях има симпатични, страшни, невнятни, абсурдни, възможни, смешни…

Преди година размишлявах върху превода и по-конкретно писах за Полифем. Сега това звучи толкова отдавна…

(недовършено)

- -

Bluba Lu: Московското метро

Ред.гру, Чернови, бележки — ВБВ on 1. 02. 2008 at 7:20 pm

Днес слушах три композиции на Bluba Lu: “София”, “Амстердам” и “Москва”. Не просто за удоволствие (макар че удоволствието ясно присъства), а с цел общуване, ето: влиза в пишещата машина звук (например от духови инструменти), а излиза шум (само съгласни)…
Това всъщност не е чуващо и поемащо слушане, а възпроизвеждащо и гласово слухуване: колкото повече ми звучи, толкова повече ми се говори. Тъй като не мога да пея, опитвам да пригласям с букви…
Мда, ако нещо излезе като текст накрая, ще споделя.

В тази връзка разглеждах един неофициален сайт на метрото в Москва. Естествено, там обърнах специално внимание на Метро-2 - то е скритата част, машинната поезия, архитектурната следа, затварянето на града, мрежата на властта…
На официалния сайт има английска версия за тези, които не се справят с руския.

ПП
Иначе редактирам Стратиев. Въобще хванал съм се с две непривични неща с неясен резултат. Затова няма да споделям повече засега - може нищо смислено да не излезе.

- -

Театър и редактиране

Ред.гру, Чернови, бележки — ВБВ on 28. 01. 2008 at 11:22 am

Ненадейно се захванах с нещо театрално и улично - превръщане на няколко недраматургични откъса от Станислав Стратиев в пиеса. Това по същността си е редактиране, дори дълбоко редактиране, защото нямам ограничение до каква степен мога да променям текстовете. В много от тях има ненужен нравоучителен елемент (политически и чисто социален), така че - работа има. Естествено, има и попадения, от които би могло да се изгради разнолика “модулна пиеса” - каквато е поръчката.

ПП
По този повод снощи гледах “Мармалад“.

- -

Йезум (Виена)

Ред.гру, Текстове, Чернови, бележки — ВБВ on 2. 09. 2007 at 3:28 am

Ненадейно посетих Leopold Museum (Виена). Има колекция от забележителни картини и типична за повечето музеи изключително посредствена и подвеждаща подредба.

Леополд

.

І. Сгради
В просторни, стерилни и бели зали са събрани накуп няколко платна и скици от Егон Шиле. В същия тип зала, но на долния етаж, са разположени витражите, пощенските марки, банкнотите и плакатите от Коло Мозер. А в подземието може да се открие концептуалната графика на Пол Ротердам. Учудващо е как един експресионист, един масов сецесион и един философстващ график трябва да се справят с една и съща архитектура и интериор. Това може да изглежда дори като предизвикателство ако не беше съчетание от непредвидливост, консерватизъм и институционалност.

Защото за музея е почти без значение какво ще изложи. Дори се чудя - как подхожда архитектът в този конкретен случай? Как се прави принципно музей? Питам се, защото повечето музейни сгради са всъщност напълно взаимозаменяеми; освен че някои от тях са просто бивши опразнени дворци.
Архитектът въобще не изглежда да е мислил за конкретни картини или художници (Клее, Шагал, Бош, Кокошка или Пол Ротердам). И да e мислил, явно не са го разбрали. В крайна сметка пред нас стои универсална институция, а не собствено място за картини. И това е първата преграда към тях.

Леополд

Искам да задам няколко изкуствени въпроса като упражнение: а защо залите трябва да са винаги големи? Защо няма повече ниши за самостоятелни предмети? Защо няма кресла в близост до картините? Защо няма лупи за текстурата на платната? Защо няма подходящ интериор към всеки предмет? Ясно е, че всичко това би било сложна музейна интерпретация и би положило картината на съвсем конкретно (може би чуждо на автора) място. Но нима “абстрактното” пространство не е също тълкуване? Нима въобще картината има естествено място или пък самият музей е нещо естествено?

.

ІІ. Подредби
Какво обаче става с това вътрешното архитектурно хале когато се появи определена постоянна или пътуваща колекция? Уредниците, кураторите и музейните работници опитват да разположат картините по такъв начин (и въпреки всеядността на сградата), че да са в някаква формална хармония: геометрична и цветова.

Отклонение: Егон Шиле
Разглеждам картините и моментално се натрапват повтарящите се мотиви, лица и цветни петна. Усеща се съседството на къщите от различните картини. Различни сгради, рисувани в различно време, но част от същата улица, същия квартал, същия град. Работата на един куратор би трябвало да бъде възстановяването или създаването на фабула. А не просто да разположи произведенията със сходен размер вляво, до тях да сложи светлата и голяма картина, тъй като има място, а онази с убитите цветове да е по-близо или по-далече от прозореца. Сякаш историята и вътрешните връзки между отделните произведения са без значение. Всъщност в най-добрия случай картините са подредени хронологично. А това отново е външен за тях фактор, както е геометричното им разположение в една голяма зала. Какво имаме: картината спрямо стената, картината спрямо хронологията, картината спрямо размера на съседната картина… А нима няма случки във тези предмети - картините? Нима тези случки не са знаменателни?
Да, формално-геометричното и хронологичното са също интерпретации, не по-слаби от всяка друга. Не ми допада обаче, че са мързеливи интерпретации. Това е втората преграда към изложбата. Именно затова не може да има никаква вътрешна история между отделните картини.

Отклонение: Географската карта на Егон Шиле
Знам, че е по-сложно да се направи карта на Егон Шиле, защото тя ще включва неговите градски къщи, разположени единствено според тяхното съседство. Персонажите ще живеят в съответните (си) стаи по различните етажи на тези разкрачени постройки. И някои от тях ще са в роднински или любовни връзки по между си или ще имат биография, продължаваща години: старост, майчинство, осакатяване, устременост… Пейзажите, които е рисувал Шиле, ще са гледката през прозорците на тези многобройни схлупени спални и крайградски кухни. Ще получим един град с предградия и странни съдби, а не отчужденото до пренасищане изложбено пространство на музея за съвременно изкуство. Ще има цялост и събитие. И ще се видят празните места в творчеството на Шиле - ненарисуваните сгради, неописаните лица и неизразената болезненост. Само така може реално да се преживее това, че той е починал на 28, внезапно. И не може да не е оставил бели петна; в музея Леополд те обаче липсват.

Детайл от Леополд

.

ІІІ. Лично
Освен това се чудя, поради каква причина в изложбените халета трябва да се добива винаги само обща представа за художника, а не индивидуален поглед към всяка картина. Всъщност отделните произведения наистина се губят – човек винаги е на крака и се разхожда непрестанно сред някакви шедьоври. Има нещо нелепо и принудително. Самата атмосфера не предполага лично отношение към единичното произведение. Това е третата преграда, за която искам да спомена.

Уточнявам, че на мен ми харесва съвременната калейдоскопична култура, както и традиционното вавилонско смешение, но освен общата суматоха, харесвам и изнесените детайли. И не разбирам защо до такава степен липсва второто. Няма никакъв интерес, старание и стратегия за извеждане на отделната картина като нещо особено и самостоятелно. Всъщност няма картина. Има колекции.

.

ІV. Още по-лично
Не възразявам толкова на музеите, колкото на себе си - изведнъж осъзнах как очаквам и си представям изложбените зали именно такива, каквито съм ги срещал почти навсякъде. Дори и най-раздвижените от тях всъщност повтарят спомената структура. Имам обаче силното усещане, че музеите едва сега започват…

И едно възражение, което бих приел веднага: всичко споменато до тук е самата дефиниция за музей. Глупаво е човек да роптае срещу установени дефиниции. Е, аз искам само да я обърна наопаки. И тъй като това вече е правено отдавна, сега и аз се присъединявам към обратното въртене. Имам ясна цел - да очертавам граници, които искам да прескоча. Посочих три от тях.

- -

Los Monóculos

Книги, Ред.гру — ВБВ on 29. 07. 2007 at 9:16 am

… вече стигнах до василиска (Лукан - “Фарсалия”, книга ІХ), оставих го за последно. Но преди десетина дена се занимавах с еднооките и е редно да кажа първо няколко думи за тях.

“Monóculo galán de Galatea” - това е някакъв сонет от ХVІІ век, в който се говори за едноокия Полифем. Всъщност Гонгора (авторът на сонета) вече е бил писал за същия герой на друго място - “Легенда за Полифем и Галатея” (1612). Очевидно Гонгора се е вълнувал от този известен циклоп (Полифем е син на Посейдон и нимфата Туза) и от вълнение е писал повече от веднъж. Но, разбира се, не само той е възпявал или описвал древния Πολύφημος… Ако и вие искате да се присъедините към литературната традиция върху античния едноок, можете да прочетете още за него. Или да го видите:

polyphemus.jpg
Снимка: Уикипедия

Всичко това, а и още много, се споменава в енциклопедичната статия на Борхес, озаглавена “Los Monóculos” (от книгата El Libro de los Seres Imaginarios, 1957). Изданието се превежда в момента от Теодора Цанкова, а аз се занимавам с редакцията на стихотворенията. В статията “Еднооките” Борхес дори помества кратък откъс от “Легенда за Полифем и Галатея”. Ето един произволен и особен стих:

…de un ojo ilustra el orbe de su frente…
(…кълбото на челото си облива в светлина…)

- -

Темата Barecity 1.4 е създадена от Shahee Ilyas.

Лиценз: Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.5 License. | ВБВ, 2007