21 Accents от Ейми Уокър (Amy Walker).

ПП
Макар че това видео е по-фонетично, по-географско и има само формална връзка, взех че направих асоциация с “Упражнения по стил” (1947) на Реймон Кьоно. За тези, които знаят добре френски - ето страница, на която има аудиозапис на откъси от упражненията на Кьоно.

.

ПП
Точката е най-елементарният графичен дизайн, за който се сетих. Според мен е забележително проста и ефективна идея - разделя, определя, приключва и отваря, защото може да се надгражда - :…,!?

Иначе първо попаднах на предложението на Лакуна. И после той ме отпрати при другите участници. Има много интересни неща в конкурса “What is Graphic Design?”, разгледайте ги…

Тези дни са ми много музикални и шумни. Неволно е, приятно е…

Вчера си пуснах “Collection” (2006, bootleg) на Vykintas Baltakas. Слушах и BlubaLu… А пък вечерта с Камелия и Мария от “Устата” посетихме Никола Маринов. Седяхме, разговаряхме, обсъдихме и записахме разни речи. Идеята е негова, музиката и шумовете също, а ние добавяхме словоред. Засега само пробваме, опитваме, четем на глас… Има още много за правене и това именно е интересното.

Разни:
- Преди 9 месеца използвах “The missing” на Ники. Сега може да излезе нещо съвсем различно и по-експериментално. Дано е така.
- В събота пратих по имейл на главния режисьор и на главния актьор първия вариант на модулната пиеса “Чешити”. Излезе около 40 страници. Сигурно ще трябва още много да се преработва, променя, съкращава и добавя. Но поне има някакъв начален гръбнак, от който да се отказваме.
- Между другото Камелия и Мария разказаха за тяхната идея “Куфарите на канона”, после (докато вървяхме) споделиха за едни 7 апартамента в София пълни с книги, а накрая си говорихме и за театър (гробари, архивари и чиновници). Много криминално.
- А днес е понеделник - чакам нещо ново от BlubaLu…

Днес слушах три композиции на Bluba Lu: “София”, “Амстердам” и “Москва”. Не просто за удоволствие (макар че удоволствието ясно присъства), а с цел общуване, ето: влиза в пишещата машина звук (например от духови инструменти), а излиза шум (само съгласни)…
Това всъщност не е чуващо и поемащо слушане, а възпроизвеждащо и гласово слухуване: колкото повече ми звучи, толкова повече ми се говори. Тъй като не мога да пея, опитвам да пригласям с букви…
Мда, ако нещо излезе като текст накрая, ще споделя.

В тази връзка разглеждах един неофициален сайт на метрото в Москва. Естествено, там обърнах специално внимание на Метро-2 - то е скритата част, машинната поезия, архитектурната следа, затварянето на града, мрежата на властта…
На официалния сайт има английска версия за тези, които не се справят с руския.

ПП
Иначе редактирам Стратиев. Въобще хванал съм се с две непривични неща с неясен резултат. Затова няма да споделям повече засега - може нищо смислено да не излезе.

Ненадейно се захванах с нещо театрално и улично - превръщане на няколко недраматургични откъса от Станислав Стратиев в пиеса. Това по същността си е редактиране, дори дълбоко редактиране, защото нямам ограничение до каква степен мога да променям текстовете. В много от тях има ненужен нравоучителен елемент (политически и чисто социален), така че - работа има. Естествено, има и попадения, от които би могло да се изгради разнолика “модулна пиеса” - каквато е поръчката.

ПП
По този повод снощи гледах “Мармалад“.

… все още е само хрумване. Но не мога да намеря добра жанрова форма, за да го изразя. Затова засега стои само като въпрос: има ли наистина безкрайно малки в езика? И чак след като отговоря на това питане, ще мога да помисля как да ги употребявам…

ПП
Не държа на преките аналогии между математика и литература, но понякога изникват интересни неща. Да видим…

If you develop an ear for sounds that are musical it is like developing an ego. You begin to refuse sounds that are not musical and that way cut yourself off from a good deal of experience.

John Cage
(1912 - 1992)

І.
Тъй като Лондон е лично преживяване, което не е нужно да споделям пред всички, ще използвам една обща метафора - Горчивосладката симфония на Върв (1). Тя се появи след разговор в Juniper House (2) и после ми пресече пътя (3).

ІІ.
Иначе си мисля за един бъдещ London Wharf: изоставени и потънали кораби, темзови чайки, няколко подземни влака с индийско желязо и за това, че “брегът никога не е само един” - Щ.

Днес си купих 20 листа амбалажна хартия за работа. Пробна покупка. Размерът е 1 метър на 70 сантиметра. Всъщност заема цялата дървена маса - като покривка. Изглежда добре; и усещам, че ще се (с)работи добре.

Мисля си, че така е много по-лесно да се организират книги и идеи - и заради размера, и заради материала, и заради естетическия вид. Всъщност това е образец за чернова…

(недовършено)

Равон шуданд чор ҷавон, ҳар чор гирифтанд камон
онҳо шуданд пур армон. Ё мавлон! Ё мавлон! Ё мавлон!

Падар ки гуфт ба писар: “Имруз накун ҳеч сафар,
сафаратон пур хатар!”. Ё мавлон! Ё мавлон! Ё мавлон!

[Модар гуфто: "Бачҳо мо, асто нестам ман резо,
хатаратон бар худо!". Ё мавлон! Ё мавлон! Ё мавлон!]

Кадам задай як бора, тарма расид аз дора,
мулло бихон ҷаноза. Ё мавлон! Ё мавлон! Ё мавлон!

[Модар ки гиря мекард, сангҳоро бар сар мекард
Нолаи бача мекард. Ё мавлон! Ё мавлон! Ё мавлон!]