Камелия Спасова и Мария Калинова са започнали един забележителен, дълъг и сложен проект: „Отворена литература„.
Той има за цел да изследва – чрез анкети с организатори, чрез ровене в архиви, от лични разговори или от публикации – какви литературни събития са се случили през последните 10 години.
Това включва колективни четения, писателски семинари, поетически двубои, 12 и 24-часови четения, фестивали, литературни работилници, телевизионни проекти върху културата на четенето, литмобове…
Освен информация за „Литурне“ и „Литературния квартет„, попълних и една пълна анкета за „Градските четения„; ето откъс от нея.
Само първият отговор се отнася до литмобовете, (т.е. твърденията в него са се повтаряли многократно в този блог и вече са изтъркани).
[…]
.
6. С какво се отличава вашето събитие от останалите литературни събития, състояли се в периода 2000 -2010 година?
Всеки, който е грамотен, може да участва.
Въпреки тази спонтанност и произвол, качеството на текстовете е много високо. Основният акцент е, че литературата е четене (за разлика от Литурне, където идеята беше, че литературата е работа, или други инициативи, в които най-често литературата е писане). Затова търсим и се интересуваме именно от четенето, а не толкова от писането. При нас авторите стават по-скоро читатели; да не забравяме, че те също имат Глас. При това той е множествен, хаотичен, спонтанен, анонимен, освен това всеки чете за себе си, но пък и иска да сподели с други: всичко това – поотделно и заедно – е изразено в идеята, организацията и провеждането на литмобовете.
Все още не ни е известно да се е провеждало подобно събитие някъде по света.
.
7. Как новите технологии се включват и взаимодействат в представянето на литературата?
Както всички технологии досега – създават нова среда, нови техники, нова перспектива, нов тип общуване. Това обаче е плацебо.
Да, нещата със сигурност стават външно по-ефектни и съвременни, а атмосферата може да бъде по-добре вътрешно моделирана. Въпреки цялата новост обаче, нещата все още не са радикално различни. Това предстои; но не знам дали е толкова важно.
.
8. Как функционират литературните общности и кръгове след 2000 година?
Те са по-скоро флуидни с моментни седиментни образувания; след това нещата продължават да текат.
Все по-често има обръщане към музикалната или визуалната среда, а това предизвиква незабавни контрареакции на текстовата литература. В тези флуктуации няма изненади, но те илюстрират едно бавно и непрекъснато движение към постепенно намиране на нови общности, жанрове, езици. И отвътре, и отвън това ми изглежда много живо и любопитно.
.
9. Маргинализира ли се литературата в съвременния контекст?
Маргинализацията вече е приключила; това е остарял въпрос.
Сега – след литературната смърт – има по-скоро свобода и много повече конструктивност, тъй като полето е огромно, неокултурено и предстоящо. Това е същинската литературна работилница и в момента сме в нейния цех. Струва ми се, че тези години не бива да се изпускат, а изрично да се описват. Незаменими са и са красиви.
.
10. Какви нови жанрове на публично представяне на литературата се създават в съвремието?
В момента новите жанрове са единствено в начина на представянето; и в този смисъл те не са толкова нови или същностно интересни. Повечето досегашни варианти са проиграни. По-скоро очаквам с нетърпение следващите – тези, които ще ме изненадат. Но засега, струва ми се, могат да бъдат обособени няколко типа събития; те са разнородни, така че не образуват таксономия, а описание. На места се застъпват, но като цяло има четири епицентъра:
А. Състезания. Това са интересни състезателни хепънинги, които разчитат на публика-жури [като „София: Поетики” (2008) или „Трубадурските двубои” (2005)]. Видимо е, че „София: Поетики” има потенциал да се превърне в наистина голям и представителен фестивал.
Б. Музлит. Има събития, в които музиката е много съществен авторски или конструктивен елемент спрямо литературата; и не е нито фон, нито музикална пауза [като „Точка срещу точка” (2010), „Бавно: Изговорен свят” (2010) или проекта „Еуфоризъм” (2010)]. Тук сякаш предстоят и други синтези – между видео и литература.
В. Четения-идеи. Разбира се, продължават малко по-класическите четения в зала (където аудиовизуалната част е по-скоро спомагателна и фонова, ако изобщо я има). Те обаче винаги изненадват с нещо различно, неритмично или почти ново. Зад повечето от тях има ясна, оразличаваща идея [като „Утопията I” (2010), „Зачитане” (2010) и „Литературен квартет” (2010). Те следват по-старите и многобройни неща като „АДdicted” (2009), ръкописните четения в бистро „Алтера“ (2008), „Голямото поетическо четене” (2008), „Грация и гравитация” (2008), „Литературен сериал” (2005-07), „Литература в действие” (2003), „Достъпът до литературата” (2002) или забравените и качествени „Камерни поетически четения” (2002)].
Г. Пределни техники. Накрая има и експериментални събития, които периодично проверяват докъде са границите на литературата [„Литурне” (2005), „Градски четения” (2010) и т.н.]. Тук хоризонтът е сякаш безкраен.
.
11. Кои са трите най-добри литературни събития според Вас в периода 2000-2010 година?
Изключвам нещата, в които съм бил организатор.
Според мен най-добре осъществени като идея, участници, публика и отразяване са били: „Литературен сериал”, „София: поетики” и „Зачитане”.
.
12. Към какви сфери и публики трябва да се отваря литературата?
Към всички сфери и публики, които я ограничават.
Литературата трябва непрестанно да проверява своите граници и да се грижи за своето поле. Второто е неминуемо чрез самото писане и таланта на авторите, но първото е по-често проява на характера на литературата и там се изисква повече работа.