Днес слушах три композиции на Bluba Lu: „София“, „Амстердам“ и „Москва“. Не просто за удоволствие (макар че удоволствието ясно присъства), а с цел общуване, ето: влиза в пишещата машина звук (например от духови инструменти), а излиза шум (само съгласни)…
Това всъщност не е чуващо и поемащо слушане, а възпроизвеждащо и гласово слухуване: колкото повече ми звучи, толкова повече ми се говори. Тъй като не мога да пея, опитвам да пригласям с букви…
Мда, ако нещо излезе като текст накрая, ще споделя.
В тази връзка разглеждах един неофициален сайт на метрото в Москва. Естествено, там обърнах специално внимание на Метро-2 – то е скритата част, машинната поезия, архитектурната следа, затварянето на града, мрежата на властта…
На официалния сайт има английска версия за тези, които не се справят с руския.
ПП
Иначе редактирам Стратиев. Въобще хванал съм се с две непривични неща с неясен резултат. Затова няма да споделям повече засега – може нищо смислено да не излезе.