Засмехоклятие на глас (Градски четения)

Преди 2 седмици – на 9 октомври, петък – стартира официално инициативата Градски четения.

Заедно с Камелия Спасова и Мария Калинова (вижте Dualis) създадохме група в социалната мрежа Facebook (вече с над 350 души) и разпространихме новината сред наши познати. Миналият петък се състоя първото четене, утре ще е второто, а в понеделник вероятно и третото.

Целта е проста и непретенциозна – всеки да прочете нещо на глас, което му харесва. Заедно и едновременно с другите; където и да е.

Благодарим за разгласяването на новината: Литературен клуб, Културни новини, Аз чета, Кръстопът, както и за видео-записа, пуснат от Юнуз и снимките на Яна Лозева.

Искам да припомня: когато правихме „Литурне„, най-краткият вариант, който можеше да опише идеята, бе: литературата е работа (сигурно затова и слагахме шапка на земята). Сега идеята е друга – литературата е четене.
Преди участваха само автори, познавахме се, търсихме публика и четяхме с микрофон. Сега участват читатели, не се познаваме, публиката е наоколо и четем на глас. Леко е и бързо. И започна с Велимир Хлебников:

Засмехоклятие

Ей, разсмейте се, смешняри!
Ей, засмейте се, смешняри!
Дет се смеят в смехове, дет смехурстват тъй смехално,
Ей, засмей се усмехално!
Ей, разсмейващ надсмехални — смях на смяхнати смешняри!
Ей, изсмей се разсмехално, смях на присмехни смеяри!
Смехивò, смехивò,
Усмей, осмей, смехинки, смешинки,
Смехунчета, смехунченца.
Ей, разсмейте се, смешняри!
Ей, засмейте се, смешняри!

Щуречище

Крилейки златословно
С най-тънинките жили,
Щурец в шулец тумбак обгрижи
Крайбрежни много треви и вери.
”Циннь, циннь, циннь!” — протрака дзиндзигера.
О, лебедиво!
О, озари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *