Яйцата се оцветяват с червен лук.
Варят се продължително, докато не остане никаква вода. Нощем, на слаб огън. Получава се плътен и дълбок тъмно-червен цвят.
Това обаче не са писани яйца, защото тази традиция е много стара – далеч преди писмеността, грамотността и буквите. Ако писаното яйце е изкуство, то тези, неписаните, са слух.
Накрая едните се пишат, другите – слушат. „Тъй ври червеното през нощта – като яйце…“
Яйцата се оцветяват на лунна светлина и без огън. Ако на другия ден бъде ветровито стават червени, ако не – лунно-кремави.
Писaните яйца са бели, тъмните са неписани и се оцветяват нетрадиционно. Невъзможно е да се използват като мостра за четирицветен печат или като неписани слухове.
Накрая едните пишат, другите – слушат. Та червеното е като вятър – червен вятър.
Обичам да ме гледат като писано яйце, въпреки, че съм неписано и се оцветявам нетрадиционно. А ти?