Категория: Текстове

…колко е „Объркана“ физическата ни География, гледайки я от Молдова на Юг: ние сме без форма (леко на Запад), „потни“ – Кавказка провинция с огромни спомени. „Незабележими в левия морски ъгъл“ – (Щ.) (покатерени отвъд Дунава и затиснати Отгоре). Как е различна Граматиката чута от предградията на Кишинев и Кагул (и още повече от „следградията“ […]

Седмици наред прикриваме бременни човешки жени из железопътните улици: прибираме ги в тялото си – охраняваме ги със своето растително око на гърба. От нощното гнездо на Земята излитат студени и стоманени ядрени глави, а инженерните вулканични кратери усилват гърления им зов преди зората. Ракетите свистят в дълги улеи нагоре към дълбоките звезди и планети, […]

Във фината електрическа крушка има бледи и дълги животни, които пренасят бавно магнезий в крайниците и телцата си: трудят се неуморно, трупат, гълтат, потят се и накрая мигновено изгарят. Огромни купчини складов магнезий, пепелно дихание от бивши животни, обгорелият стъклен прашец: това е, което остава от нас. Но още по-миниатюрни – дори детски – страдания […]

“[…] Слизам от Молдова на Юг, а отраженията ми навлизат към Киев – само тук Днепър и Дунав се пресичат.“ Из „Остранен Взгляд“, 13 октомври 1999 г., „Литературен вестник“

„Далнина безнебна Дъбник проточен въздига и мъхнати лесата цъфтят. […]“ Из „31.“, 1 декември 1995 г., в-к „Вяра“

„Напоследък в села, гета и градове пълзят човешки плюшени играчки – котета, зайци и свине…, които спят по картони и умират в своите изпражнения, за да бъде най-сетне чиста и свята тази република.“ Щ., „Нови климатични клишета и пътеписи“ (2016), с. 17 А. Физиологично описание Заловиха го. Преобличат го с маркучи като голям, мек и […]