Във фината електрическа крушка има
бледи и дълги животни,
които пренасят бавно магнезий
в крайниците и телцата си:
трудят се неуморно, трупат, гълтат, потят се и накрая
мигновено изгарят.
Огромни купчини складов магнезий,
пепелно дихание от бивши животни,
обгорелият стъклен прашец:
това е, което остава от нас.
Но още по-миниатюрни – дори детски – страдания
се съдържат в интегралните схеми и процесорите.
Непрекъснато се удивлявам колко нюансирана,
безупречна и красива е станала експлоатацията.
Стихотворението е отпечатано на 26.05.2021 г. в „Литературен вестник“. Ето как изглежда оригиналната публикация.