През годините съм участвал в различни литературни събития – четения, представления, фестивали. Но има четири, които се отличават. Те са били самостятелни, предимно с покани и задължително камерни (до 30-40 души публика), като досега са били винаги на различни места.
1. Ръкописни четения
Първите две от тази поредица бяха ръкописни четения, като идеята е да се представят стихотворения или поеми, които са незавършени (дори и някои от тях да са вече публикувани). Хората в публиката получаваха листове и можеха да оставят, ако искат, коментари за прочетените стихове. Тази обратна връзка, а и самото прочитане, функционираха като редактиране. След тези събития стиховете придобиваха друга форма и по-завършен вид.
А. Първото от тях беше „Ръкописно четене I“ на 5 декември 2008 г. в „Бистро Алтера“, част от поредицата „Вторниците при Овцата“ по инициатива на Миглена Николчина (събитието е споменато в края на тази публикация). Бяха прочетени 10 стихотворения от предстоящата стихосбирка „Ще:“, която се планираше да излезе през 2011 г., както се и случи:
Портиерът и общежитието
Някога приятели
დრევნოგრუდსქა გრუზია
Когато бях градинар в пустинята Негев
Щ.
Изключителното трето
Wharf
Г.
Цифрите срещу числата
Ущърб
Б. Второто, озаглавено „Ръкописно четене II“, се състоя 10 години по-късно на 27 юни 2018 г. в „Хралупата“. Прочетох 8 стихотворения; всички те са част от стихосбирката „:беше…“, която все още се изграждаше на онзи етап, тъй като бе замислена чак за 2022 г., когато и излезе. Тези със звезда бяха представени само с откъси, тъй като са дълги:
Оттяло и отток
Изход: мостът от китовe***
Дебелите планети
Допуски и сглобки
Нищо не стига за всички (история за коридор, рентгенова кукла, хоризонт и живовляк)
Примирение след провала на революцията (из цикъла „Любовите ни“)
Влечугро
срещу себе си (обобщение на „Ще:“)***
2. Ритуални четения
Следващите две четения са по-скоро ритуални. Идеята тук е различна, тъй като се представят вече публикувани и завършени текстове. Това, което ги отличава, е, че всяко от събитията има за цел да създаде и оформи конкретна емоция и мисъл – повтаряща се и затвърждаваща се в хода на една бавна разказвателна и метафорична структура. Важен момент е музиката от Данаил Видински, която рамкира четенето и отделни стихотворения. Някои от композициите са специално създадени (или редактирани) за самото събитие.
В. Първото ритуално четене бе „Произходи: етнически, геологически, научни и административни пътеписи“ на 21 януари 2023 г. в Студио 4 (Топлоцентрала). Бяха представени 8 стихотворения и поеми, които са част от пътеписа за Румъния, Украйна и Унгария в стихосбирката „:беше…“:
Carpaţii Orientali
Sibiu
Transilvania
Поділля
Кам’янець-Подільський
Київ
Alföld és Észak
Timişoara
Целта на пътеписа е да се проучат, опишат и съпреживеят социалните събития спрямо самата природа с нейните цветове, растения и животни – да се проследи връзката между човешкото и геологичната почва, между съвременните противоречия и разнообразния ландшафт.
Г. Второто, и последно засега, ритуално четене се наричаше „Свръхживотни: праисторически и космически същества“ и се състоя на 2 декември 2024 г. в Бобина. Бяха прочетени 10 стихотворения и поеми в тяхната цялост. По заглавията си личи, че част от тях са представени (в незавършен вид) и на ръкописното четене през 2018 г. в „Хралупата“, но сега вече са окончателно редактирани:
срещу себе си (обобщение на „Ще:“)
Изход – мостът от китове
254. Моите бизони
Дебелите планети
Природата е същата
Влечугро
Окръг без животни
Миниатюрно самоподчинение
Оттяло и отток
Човекът е къртица
Това ритуално четене е постепенно разгръщане на всякакви живи форми до техния предел: дебели планети, гушливи вещества, подмокрени мекотели, древни бизони, „маймуни видове“… Същевременно това е и разказ за бъдещето на човека, за загубата на физиологичната му форма и за неговата древна космическа надежда.
Предстоят и следващи четения: и ритуални, и (надявам се) ръкописни.
