ВБВ

Получих имейл от Марк Робинсън, че е излязла кратка рецензия върху „A Balkan Exchage“ от Bob Beagrie. Публикувана е в Envoi и започва така:

This anthology of four poets from the North East of England and four poets from Bulgaria emerged from a four year collaborationand translation project in which the poets visited each otherʹs country, sampled each otherʹs traditions and evolving cultures, shared ideas, worked on one anotherʹs new writing and performed together. As such it is more exploratory than an arbitrary collection of individual voices that we find in too many anthologies. It marks a cross cultural working relationship. The poems criss cross with intertextual references and tentative attempts to comprehend each otherʹs perceptions and motivations, as well as engaging with the shifts in historical imagination and investigating the role of aesthetic documentation of our chaging social realities […]

След описателното и стандартно начало следва любопитно социо-културно тълкуване, придружено с кратки цитати. Цялата рецензия може да се види като pdf-файл.

ПП
Има симптоматична грешката в заглавието – вместо за “A Balkan Exchange”, Bob Beagrie говори за “The Balkan Exchange”. Явно си го представя по-фундаментално.
А повече за самата книга можете да видите на страницата на издателството.

Снощи:
Астрономическата обсерватория в Борисовата градина (всъщност за първи път влизам вътре): литература, физика, музика…

Поводът беше „Грация и гравитация. Форум за физици, поети, музиканти„, организиран от Катедра по теория на литературата (СУ) и Кръжок по астрономия (към катедра „Астрономия„, СУ). Виж поканата.

Първо имаше четене на стихотворения от Камелия Спасова, после представяне върху „Екзопланетите“ от Николай Качаров, а накрая – популярно изложение върху фундаменталния въпрос „Защо нощем небето е тъмно?“ (за парадокса на Олберс и мястото на Едгар Алън По – тук).
През цялото време звучеше музика от Никола Маринов в различни варианти – като съвместна работа с Камелия Спасова, във вид на прекъсвания – Broken I, Broken II, Broken III или като фон на разговорите.

изображението се използва законно, лиценз.

Естествено, участваха доц. Миглена Николчина и доц. Валери Голев – като структура на събитието. Между другото имаше двойно повече хора от възможните места, така че се седеше по чинове, стоеше се в коридора и се надничаше през пролуката на вратата. Като завършек на събитието всички бяха поканени да погледнат Сатурн през телескопа (направен от Grubb, Дъблин през 1897 година); беше изненадващо и много красиво… И след това продължи до късно.

Това е първият път, очаква се Грация и гравитация – 02.

.

Лично удоволствие:
Имаше много въпроси, но най-хубавата част бяха откровените и ясно представени отговори; от хора, които се вълнуват, работят и разбират това, което правят.

– Много кратко, неясно и претрупано:

Бил Хърбърт съобщи в Apollonia beckons, че в Stride Magazine е спомената книгата „A Balkan Exchange: Eight Poets from Bulgaria and Britain„.

От момента, в който антологията беше индексирана и описана в Amazon, тя започна да се продава на много повече места в мрежата… А ето най-сетне и корицата на тази книга:

Днес слушах три композиции на Bluba Lu: „София“, „Амстердам“ и „Москва“. Не просто за удоволствие (макар че удоволствието ясно присъства), а с цел общуване, ето: влиза в пишещата машина звук (например от духови инструменти), а излиза шум (само съгласни)…
Това всъщност не е чуващо и поемащо слушане, а възпроизвеждащо и гласово слухуване: колкото повече ми звучи, толкова повече ми се говори. Тъй като не мога да пея, опитвам да пригласям с букви…
Мда, ако нещо излезе като текст накрая, ще споделя.

В тази връзка разглеждах един неофициален сайт на метрото в Москва. Естествено, там обърнах специално внимание на Метро-2 – то е скритата част, машинната поезия, архитектурната следа, затварянето на града, мрежата на властта…
На официалния сайт има английска версия за тези, които не се справят с руския.

ПП
Иначе редактирам Стратиев. Въобще хванал съм се с две непривични неща с неясен резултат. Затова няма да споделям повече засега – може нищо смислено да не излезе.

Ненадейно се захванах с нещо театрално и улично – превръщане на няколко недраматургични откъса от Станислав Стратиев в пиеса. Това по същността си е редактиране, дори дълбоко редактиране, защото нямам ограничение до каква степен мога да променям текстовете. В много от тях има ненужен нравоучителен елемент (политически и чисто социален), така че – работа има. Естествено, има и попадения, от които би могло да се изгради разнолика „модулна пиеса“ – каквато е поръчката.

ПП
По този повод снощи гледах „Мармалад„.

… все още е само хрумване. Но не мога да намеря добра жанрова форма, за да го изразя. Затова засега стои само като въпрос: има ли наистина безкрайно малки в езика? И чак след като отговоря на това питане, ще мога да помисля как да ги употребявам…

ПП
Не държа на преките аналогии между математика и литература, но понякога изникват интересни неща. Да видим…