лични променливи: букви, думи, истории

ВБВ

Литературен вестник на 20 години!

…един от малкото случаи когато удивителният знак стои адекватно в заглавие.

Голямото четене-събитие ще бъде на 12 март, събота, от 18:00 часа, в Аулата на Софийския университет.

А това е депешата, която изпратих за юбилейния брой.

Двадесет години литературен сизиф и редактиране!
Благодаря ви заради безсъниците от 1998 насам, вие сте моята врата в полето: Е:то. Цялата литература – в един вестник, всяка седмица – плацебо.
Знам, знам, уморени сте, личи си… но ви очаква безсмъртие. Благодаря ви всякак, най-вече нощем: insomnia завинаги.
Make LV – живот след смъртта!

ВБВ, ваша пишеща машина

Отворената литература

Камелия Спасова и Мария Калинова са започнали един забележителен, дълъг и сложен проект: „Отворена литература„.

Той има за цел да изследва – чрез анкети с организатори, чрез ровене в архиви, от лични разговори или от публикации – какви литературни събития са се случили през последните 10 години.
Това включва колективни четения, писателски семинари, поетически двубои, 12 и 24-часови четения, фестивали, литературни работилници, телевизионни проекти върху културата на четенето, литмобове…

Освен информация за „Литурне“ и „Литературния квартет„, попълних и една пълна анкета за „Градските четения„; ето откъс от нея.
Само първият отговор се отнася до литмобовете, (т.е. твърденията в него са се повтаряли многократно в този блог и вече са изтъркани).

[…]

.

6. С какво се отличава вашето събитие от останалите литературни събития, състояли се в периода 2000 -2010 година?

Всеки, който е грамотен, може да участва.
Въпреки тази спонтанност и произвол, качеството на текстовете е много високо. Основният акцент е, че литературата е четене (за разлика от Литурне, където идеята беше, че литературата е работа, или други инициативи, в които най-често литературата е писане). Затова търсим и се интересуваме именно от четенето, а не толкова от писането. При нас авторите стават по-скоро читатели; да не забравяме, че те също имат Глас. При това той е множествен, хаотичен, спонтанен, анонимен, освен това всеки чете за себе си, но пък и иска да сподели с други: всичко това – поотделно и заедно – е изразено в идеята, организацията и провеждането на литмобовете.

Все още не ни е известно да се е провеждало подобно събитие някъде по света.

.

7. Как новите технологии се включват и взаимодействат в представянето на литературата?

Както всички технологии досега – създават нова среда, нови техники, нова перспектива, нов тип общуване. Това обаче е плацебо.
Да, нещата със сигурност стават външно по-ефектни и съвременни, а атмосферата може да бъде по-добре вътрешно моделирана. Въпреки цялата новост обаче, нещата все още не са радикално различни. Това предстои; но не знам дали е толкова важно.

.

8. Как функционират литературните общности и кръгове след 2000 година?

Те са по-скоро флуидни с моментни седиментни образувания; след това нещата продължават да текат.
Все по-често има обръщане към музикалната или визуалната среда, а това предизвиква незабавни контрареакции на текстовата литература. В тези флуктуации няма изненади, но те илюстрират едно бавно и непрекъснато движение към постепенно намиране на нови общности, жанрове, езици. И отвътре, и отвън това ми изглежда много живо и любопитно.

.

9. Маргинализира ли се литературата в съвременния контекст?

Маргинализацията вече е приключила; това е остарял въпрос.

Сега – след литературната смърт – има по-скоро свобода и много повече конструктивност, тъй като полето е огромно, неокултурено и предстоящо. Това е същинската литературна работилница и в момента сме в нейния цех. Струва ми се, че тези години не бива да се изпускат, а изрично да се описват. Незаменими са и са красиви.

.

10. Какви нови жанрове на публично представяне на литературата се създават в съвремието?

В момента новите жанрове са единствено в начина на представянето; и в този смисъл те не са толкова нови или същностно интересни. Повечето досегашни варианти са проиграни. По-скоро очаквам с нетърпение следващите – тези, които ще ме изненадат. Но засега, струва ми се, могат да бъдат обособени няколко типа събития; те са разнородни, така че не образуват таксономия, а описание. На места се застъпват, но като цяло има четири епицентъра:

А. Състезания. Това са интересни състезателни хепънинги, които разчитат на публика-жури [като „София: Поетики” (2008) или „Трубадурските двубои” (2005)]. Видимо е, че „София: Поетики” има потенциал да се превърне в наистина голям и представителен фестивал.

Б. Музлит. Има събития, в които музиката е много съществен авторски или конструктивен елемент спрямо литературата; и не е нито фон, нито музикална пауза [като „Точка срещу точка” (2010), „Бавно: Изговорен свят” (2010) или проекта „Еуфоризъм” (2010)]. Тук сякаш предстоят и други синтези – между видео и литература.

В. Четения-идеи. Разбира се, продължават малко по-класическите четения в зала (където аудиовизуалната част е по-скоро спомагателна и фонова, ако изобщо я има). Те обаче винаги изненадват с нещо различно, неритмично или почти ново. Зад повечето от тях има ясна, оразличаваща идея [като „Утопията I” (2010), „Зачитане” (2010) и „Литературен квартет” (2010). Те следват по-старите и многобройни неща като „АДdicted” (2009), ръкописните четения в бистро „Алтера“ (2008), „Голямото поетическо четене” (2008), „Грация и гравитация” (2008), „Литературен сериал” (2005-07), „Литература в действие” (2003), „Достъпът до литературата” (2002) или забравените и качествени „Камерни поетически четения” (2002)].

Г. Пределни техники. Накрая има и експериментални събития, които периодично проверяват докъде са границите на литературата [„Литурне” (2005), „Градски четения” (2010) и т.н.]. Тук хоризонтът е сякаш безкраен.

.

11. Кои са трите най-добри литературни събития според Вас в периода 2000-2010 година?

Изключвам нещата, в които съм бил организатор.
Според мен най-добре осъществени като идея, участници, публика и отразяване са били: „Литературен сериал”, „София: поетики” и „Зачитане”.

.

12. Към какви сфери и публики трябва да се отваря литературата?

Към всички сфери и публики, които я ограничават.
Литературата трябва непрестанно да проверява своите граници и да се грижи за своето поле. Второто е неминуемо чрез самото писане и таланта на авторите, но първото е по-често проява на характера на литературата и там се изисква повече работа.

точка срещу точка [премиера]

Този път сме седем: гост-точка е Георги Господинов. И нещата хем си приличат, хем са различни.

*

И така: в четвъртък е премиерата на литературно-музикалното представление точка срещу точка. Става дума за 23 септември, 19:30 часа, клуб Backstage. Клубът дълго време не работеше, но сега се завръща.

Акордеони: Веселка Тончева, Веселина Димитрова и Андрония Попова (“Насекомикс”).
Текстове: Георги Господинов, Мария Калинова, ВБВ и Камелия Спасова.

вход: 3 лв.

точка срещу точка [премиера]
фотография: Силвена Тончева; дизайн: Камелия Спасова

Музикална програма (допълнена):

* Йохан Себастиан Бах – Ария
* Ой, да ты, Калинушка (руска народна песен, обработка Георги Тишкевич)
* Херардо Родригес – Ла Кумпарсита
* Питър ДеРоуз – Дийп пърпъл (аранжимент от Арт Ван Дам)
* Руско-унгарска песен
* Арам Хачатурян – Подражание народному
* Петер Хайду – Полка
* Георг Хендел – Сарабанда
* Веселина Калинова – Луна в ла минор
* Ернст-Гюнтер Розенецки – Фантазия № 1
* Исак Албенис – Танго
* Йохан Себастиан Бах – Прелюд в ре минор
* Михаил Двилянски – Етюд в ми минор
* Бийтълс – Yellow Submarine
* Йосиф Ивановичи – Дунавски вълни
* + разложени акорди, прекъсвания и дишане…

Postfactum: Да припомня, че във всяка следваща модулация представлението ще се изменя, защото е безкрайно изместване, както е всяка музика, всеки език и всяко слушане. Точка срещу точка срещу точка…

точка срещу точка [предпремиера]

Тази сряда е предпремиерата на литературно-музикалното представление точка срещу точка: 14 юли, 19:00 часа, 148 аудитория (СУ, Ректората – централно крило, 3 етаж).

Акордеони: Веселка Тончева, Веселина Димитрова и Андрония Попова (“Насекомикс”).
Текстове: Мария Калинова, ВБВ, Камелия Спасова.

вход свободен

точка срещу точка [предпремиера]
фотография и дизайн: Яна Лозева

“Точка срещу точка” е цялост. Тя се свива и разширява, диша през ребрата на три акордеона и още толкова поети.
Как внезапно се съчетават и разминават нотите и буквите? : едно представление за полифонии, арматури, Weltmeister и триоли.
Ще ви разкажем преплетена история от предкласически и бъдещи времена – punctus contra punctum. В нея ще се свързват различни (музикални и литературни) гледни точки за детството, книгите, затворите, утопиите или фантазиите…
Запомнете: “който се изгуби, се намира…”

точки: акордеони, стихотворения, гласове и мелодии;
срещу-точки: Веселка, Веселина, Андрония, Мария, Камелия и ВБВ;

Музикална програма:

* Йохан Себастиан Бах – Ария
* Ой, да ты, Калинушка (руска народна песен, обработка Георги Тишкевич)
* Херардо Родригес – Ла Кумпарсита
* Питър ДеРоуз – Дийп пърпъл (аранжимент от Арт Ван Дам)
* Руско-унгарска песен
* Арам Хачатурян – Подражание народному
* Петер Хайду – Полка
* Георг Хендел – Сарабанда
* Веселина Калинова – Луна в ла минор
* Ернст-Гюнтер Розенецки – Фантазия № 1
* Исак Албенис – Танго
* Йохан Себастиан Бах – Прелюд в ре минор
* Михаил Двилянски – Етюд в ми минор

Postfactum: Във всяка следваща модулация представлението ще се изменя, защото е безкрайно, както е всяка музика, всеки език и всяко слушане. Точка срещу точка срещу точка…

Литературен квартет ІІ

Преди две седмици – 9 юни (сряда) от 19:30 в Нова театрална зала (СУ) – се проведе вторият Литературен квартет: авторите като читатели, две като четири, и невидимите литературни връзки.

Имаше нещо изключително вълнуващо в размяната на реплики, думи и стихотворения между авторите на сцената. Трудно ми е да представя това събитие единствено с думи, но си мисля, че беше едно от най-хубавите и откровени литературни четения, на които съм присъствал… И сякаш невидимите литературни връзки (които са сами по себе си литература) могат само да се чуят.

Ясен Василев избра Виргиния Захариева, а Емил Христов избра Екатерина Йосифова.

Литературен квартет ІІ
Фотография: Яна Лозева
.

Край?

Дотук в Л4 бяха поканени да участват Стефан Иванов, Мария Калинова, Емил Христов и Ясен Василев. Те избраха съответно Ина Григорова, Георги Господинов, Екатерина Йосифова и Виргиния Захариева. Все още не е ясно дали поредицата „Литературен квартет“ (подкрепена от Културния център към СУ “Св. Климент Охридски”) ще продължи да съществува; но със сигурност експериментите ще продължат.

The Fridge: Замразяване на Утопията

Благодарание на идеята, дошла от wayab, както и на редакторската и организационна работа от страна на Камелия Спасова и Мария Калинова, в събота се проведе една наистина необичайна среща в the fridge. С изключение на кратката безсмислена дискусия (малко преди края), всичко останало беше съзидателно, концентрирано, искрено и вдъхновяващо. Прозвучаха на глас различни идеи за утопии и антиутопии, публикувани в последния брой на „Литературен вестник“. Музиката беше на wayab, а като образователен фон течаха кадри от филмите:

Man Ray – Le retour à la raison [1923]
Fernand Léger – Ballet mécanique [1924]
Jean Mitry – Pacific 231 [1949]
Chris Marker – La jetée [1962]
George Lucas – THX 1138 [1971]
Андрей Тарковски – Сталкер [1979]
Peter Greenaway – Prospero’s Books [1991]

За авторите и цялостната идея, погледнете в обявата за събитието.

ПП
Тъй като поради техническа грешка в броя на „Литературен вестник“ са пропуснати последните три реда от „Утопия на Universitas (становище на Ред.гру за дома на последното знание; стихотворни тезиси)„, реших да публикувам тук финала (като допълнение към вестника):


5. След последователното какво, как, къде и кога, остава да отговорим на петия въпрос – Защо?:

„Ухото знае
око. Окото знае като пръсти. Пръстите – като език.
А езикът улавя всички ухания смолисто течни
преглъщам полепват това което знам и така тялото събира
себе си после твоето другите после защото общото себе си
ухо знае като общото око знае като пръсти общите пръсти
като език улавяме преглъщаме в безкрайни езикови всички
тела ухания навред преглъщаме това което знаем чуваме
и за последно разбирам е:
защото Ухото разбира като
око. Окото знае като език. Езикът ухания.”

Литературен квартет І

Преди няколко дена в Нова театрална зала (СУ) се проведе първият от серията Литературни квартети, които са подкрепени от Културния център към СУ „Св. Климент Охридски“ (Александър Кьосев, Йоана Панкова).

1. Кратка информация
Участници на сцената бяха Стефан Иванов и Мария Калинова. Всеки от тях представи (освен себе си) и един автор от предходно литературно поколение. Стефан Иванов избра да прочете стихотворения от Ина Григорова. Мария Калинова избра Георги Господинов.

Л4-1: Стефан Иванов и Мария Калинова
Фотография: Яна Лозева

2. Идеи зад идеята
– Младите избират своите предшественици || Или просто неща, които харесват.
– Поетите са едновременно автори и читатели.
– Университетът е място за съвременна култура.

3. Разхвърляни обяснения
Тази инициатива опитва да отговори на два въпроса: * Как пише новата литература? * И кого чете тази литература?
Събитието е сякаш двойна легитимация: първо, на самите млади автори и второ, на предишните поколения (избрани от младите). Както всяка легитимация и тази е фикционална. Затова по-важни ми изглеждат следните неща:

– Донякъде поредността при избора е обърната (за разлика от журита, конкурси, литературни редакции…), защото в този случай младите избират предходни автори и така конструират своето (собствено) минало на литературата.
– Всеки от тях представя не само себе си, но освен това трябва да чете, да изрази и да покаже защо харесва някой свой предшественик. Естествено в това има известна трудност – авторът внезапно става редактор (подбира чужди текстове) и читател (представя ги на сцената).
– Добре е университетът да използва по някакъв смислен начин този огромен ресурс, който притежава. Радвам се, че Културният център опитва да промени инертността на институцията и се съгласи да включи Л4 в своята програма (която е изключително интересна и богата).

Това събитие е чисто литературно; то не разчита на музика, на видео-инсталации или на някакви други техники. Просто става дума за съвременна литература и за нейното непосредствено четене на глас. В този смисъл има нещо класическо.

4. Аудиозапис и снимки
Благодарение на Валентин Дишев и DICTUM, можете да чуете кратък радиозапис с коментар върху първия Л4, както и стихотворения от Мария Калинова и Георги Господинов (БНР, Радио Благоевград, 31-во предаване “Страници”, 14 май 2010). А в блога на Стефан има няколко снимки от самото четене.

* На 9 юни, от 19:30 (Нова театрална зала, СУ) ще е вторият Литературен квартет с Емил Христов, Ясен Василев и…

Разлики в картинки и Смесени чувства

Заедно с Надя Радулова участвахме в един продължителен проект (започнал през есента на 2008), който току-що приключи:
* комикс-уъркшоп;
* упражнения по творческо писане с художници и дизайнери;
* разговори и спорове върху конкретни идеи за комикси;
* редактиране тук-там на стилистиката и правописа в 7 различни истории;
* и накрая безкрайно съвместно писане на един сложен и непубликуван никъде предговор…
…Може ли различието да се предговаря?

Всичко това може да се обобщи така: редактори на сборника с комикси „Разлики в картинки“.
Смесени чувства.

Литературният флашмоб: идея, посоки, архив…

На 30 октомври „Една седмица в София“ (брой 304) публикува интервю за инициативата „Градски четения“.
Четири дена преди това се бяхме срещнали с Надежда Пламенова и разговаряхме в Park Bar; пихме чай, пристигна фотографът Галя Йотова, но заради мен фабулата течеше малко хаотично…
Все пак това е най-пълното представяне на идеята дотук, затова и реших да го публикувам.

***

Надежда Пламенова: Как ти хрумна идеята за Градски четения?
ВБВ: Спонтанно. Тя се зароди може би преди около два месеца. Малко след това я описах на Камелия Спасова и Мария Калинова, получи се синхрон и нещата потръгнаха. Идеята е проста – хора, които не е нужно да се познават, се събират на някакво публично място, четат на глас нещо, което им харесва и след 5 минути си тръгват. Някой започва пръв и постепенно един по един се включват останалите, като накрая всички четат едновременно. После оставят текста на момичето с куфара и изчезват. Литмобът много добре изразява това, което така или иначе се случва днес – разнопосочно и кратко четене, на всякакви места, около различни литератури, всеки чете за себе си, но и иска да споделя. Така че тази инициатива е симптом. Едно от най-важните неща за мен е, че това всъщност е читателска акция, въобще не е нужно човек да пише… Преди, когато сме правили четения на улицата, винаги са били авторски, т.е. пишехме, събирахме се и прочитахме написаното. Имахме микрофон, оставяхме шапка пред нас и го наричахме „Литурне”. Тогава основната идея беше, че литературата е работа (затова беше и шапката), а сега водещата идея е: литературата е четене. Между другото, прави ми впечатление, че на глас се чете предимно по премиери, при това от самите автори – те сякаш съвсем са узурпирали Гласа. Това сега е някакъв контрапункт, защото читателите също имат глас.

Какви хора идват?
Трудно ми е да ги опиша като цялост, но са такива, които очевидно знаят нещо за литературата. Има деца, дошли с родителите си, има възрастни хора – над 60 годишни, има и много на 20-30. Но аз повечето не ги познавам, виждаме се само за една-две минути. По текстовете може по-ясно да се очертаят някакви профили, но усещането в крайна сметка е за разнородност – на последния литмоб „Различни езици” имаше произведения на старогръцки, латински, руски, староанглийски, фламандски, френски, хърватски, български, италиански, испански, немски… – впечатляващо разнообразие! Резултатът е, че се натрупва странен архив от хвърчащи листа. Щом го погледнеш, моментално ти прилича на антология – читателска антология. Имаме идея да направим архива публичен, защото текстовете са действително хубави. Да видим…

Казваш, че идват и доста възрастни хора – те откъде разбират за литмоба?
Очевидно слухът се разпространява и от уста на уста, защото досега сме го обявявали единствено в интернет. Направихме и семпъл сайт тия дни – litmob.wordpress.com, което е някакъв вариант за хората, които не ползват Фейсбук.

Не те ли е страх, че ще стане много популярно и ще започнат да идват всякакви типове, дори не особено заинтересовани от литература?
Не, не усещам страх. Смятам, че идеята не може да се развали лесно и не може да бъде прекомерно популярна. В повечето случаи флашмобовете са чисто забавление. Литмобът е също лек и неангажиращ и в тази лекота има достатъчно заряд, за да продължава дълго. Но въпреки това има и потенциал за по-сериозни неща….

Какви например?
Неочакваният резултат са тези литературни откъси, които събираме накрая след всяко четене. Освен това хората привикват да идват точно на време и да не закъсняват. Всъщност това, което правим, е на границата – хем е социална игра, хем е някакъв по-индивидуален акт. Четенето е лично и самотно действие, но когато се съберат повече хора, особено ако са непознати, моментално се създава особено усещане за общност. И освен това срещата с тези непознати читатели отваря някакви затворени среди, в които хората така и така пребивават. Не на последното място в тези събития има нещо литературно, а литературата никога не е само и единствено игра.

Какво ще получи човек, който участва в литмоб?
Това е лично преживяване, зависи какво търсиш. Струва ми се обаче, че за всеки има нещо освобождаващо в това да прочетеш на глас неща, които ти харесват. Естествено изпитва се удоволствие от срещата с други хора, които правят същото.

Докъде ще стигне идеята?
Не съм сигурен – тя сякаш се развива самостоятелно и зависи от четящите, защото идеята – това сме всички заедно. Бройката не е толкова важна, дори 20 души са достатъчни, за да продължават подобни кратки срещи. Но това, че вече има архив от прочетените текстове, променя нещата, защото вече не е просто флашмоб – има някаква допълнителна следа, някакво натрупване…

Интервюто се публикува със съгласието на „Една седмица в София“; благодаря на Тодор Пеев.

***

Внимавайте, след по-малко от два часа е четвъртият литературен флашмоб „Болести – Зарази – Епидемии„. Четенето продължава…

Откъс от „Българска литература“

Кратък откъс от втория литературен флашмоб (Градски четения, 23 октомври 2009, пред Народната библиотека). Темата е „Българска литература“.
Чуйте…

Този път в 18:30 започна Чавдар Мутафов:

Рандеву

Младиятъ господинъ толкова бърза, че забравя да затвори сльдъ себе си вратата. Сльдъ това, чакъ когато е на улицата, поглежда часовника си и вижда, че има на разположение още цьлъ часъ.

Това го огорчава много и той, възбуденъ, захваща да върви по-бързо. И безъ да знае какъ, той минава два пъти улицата въ която живье тя.

Младиятъ господинъ страда. Той е жаденъ и львата му обувка стиска…

Марионетки. Импресии, 1920 година (тираж 21 бр.)