лични променливи: букви, думи, истории

ВБВ

£20

Отново телеграфно. Ето какво написа Бил Хърбърт във Facebook:

After excellent readings in London, Durham and Ilkley, the little green men and women of Sofia/NE will be touching down in two further venues:

Cheltenham Literature Festival
Town Hall, Imperial Square,
10th October, 2pm, £5
see www.cheltenhamfestivals.com
Box office 01242227979

Off the Shelf Literature Festival
Showroom Cinema, Paternoster Row,
Sheffield S1 2BX
22nd October, 7.30, £3/4
see www.offtheshelf.org.uk
Box office 01142757727

Do pop along to see them if you are nearby and have the requisite spare evening+fiver combination. If you have a spare £15, you can afford a ticket and a book. Look, make it £20 and you can buy the drinks as well. Can’t say fairer than that.

A Balkan Exchange at the Bulgarian Film Festival (London)

Кристин Димитрова, Анди Крофт, Георги Господинов, Марк Робинсън, Надежда Радулова, Линда Франс, ВБВ и Бил Хърбърт на 13 страница на Българския филмов фестивал в Лондон… или иначе казано:

  • представяне на A Balkan Exchange на 29 септември, 17.00 часа, 186-188 Queen`s Gate, London SW7 5HL.

    Това е четвъртото издание на фестивала, който продължава от 14 до 29 септември. В брошурата (pdf) може да се видят кратки анотации на всички представяни филми (Лейди Зи, Нощ и ден, Госпожа Динозавър, Маймуни през зимата, Обърната елха, Пазачът на мъртвите) и литературните снимки на участниците. Всичко останало – на живо.

  • Е:то. (2000)

    Книгата “Е:то.” (2000) вече е включена в Google Partner Program и от известно време е достъпна онлайн безплатно. Съответно излиза и при търсене в Google Book Search.

    Техническа информация: ВБВ, Е:то., ISBN 9549602141: Browsable: 100%; Express Live: On; Ads: On; Images: On.

    Удобството е, че може да се увеличава размерът на страницата (ако не е достатъчно четлива) и по-същественото – може да се търси по ключова дума в рамките на книгата.

    Гугъл са все още в бета версия по отношение на не-англоезичните издания и съответно качеството на сканирането и обработката на български текст не е много високо. Всъщност това е втори опит от тяхна страна – при първия вариант качеството беше недопустимо ниско и (след няколко разменени имейла) те пресканираха “Е:то.”

    Йезум (Виена)

    Ненадейно посетих Leopold Museum (Виена). Има колекция от забележителни картини и типична за повечето музеи изключително посредствена и подвеждаща подредба.

    Леополд

    .

    І. Сгради
    В просторни, стерилни и бели зали са събрани накуп няколко платна и скици от Егон Шиле. В същия тип зала, но на долния етаж, са разположени витражите, пощенските марки, банкнотите и плакатите от Коло Мозер. А в подземието може да се открие концептуалната графика на Пол Ротердам. Учудващо е как един експресионист, един масов сецесион и един философстващ график трябва да се справят с една и съща архитектура и интериор. Това може да изглежда дори като предизвикателство ако не беше съчетание от непредвидливост, консерватизъм и институционалност.

    Защото за музея е почти без значение какво ще изложи. Дори се чудя – как подхожда архитектът в този конкретен случай? Как се прави принципно музей? Питам се, защото повечето музейни сгради са всъщност напълно взаимозаменяеми; освен че някои от тях са просто бивши опразнени дворци.
    Архитектът въобще не изглежда да е мислил за конкретни картини или художници (Клее, Шагал, Бош, Кокошка или Пол Ротердам). И да e мислил, явно не са го разбрали. В крайна сметка пред нас стои универсална институция, а не собствено място за картини. И това е първата преграда към тях.

    Леополд

    Искам да задам няколко изкуствени въпроса като упражнение: а защо залите трябва да са винаги големи? Защо няма повече ниши за самостоятелни предмети? Защо няма кресла в близост до картините? Защо няма лупи за текстурата на платната? Защо няма подходящ интериор към всеки предмет? Ясно е, че всичко това би било сложна музейна интерпретация и би положило картината на съвсем конкретно (може би чуждо на автора) място. Но нима “абстрактното” пространство не е също тълкуване? Нима въобще картината има естествено място или пък самият музей е нещо естествено?

    .

    ІІ. Подредби
    Какво обаче става с това вътрешното архитектурно хале когато се появи определена постоянна или пътуваща колекция? Уредниците, кураторите и музейните работници опитват да разположат картините по такъв начин (и въпреки всеядността на сградата), че да са в някаква формална хармония: геометрична и цветова.

    Отклонение: Егон Шиле
    Разглеждам картините и моментално се натрапват повтарящите се мотиви, лица и цветни петна. Усеща се съседството на къщите от различните картини. Различни сгради, рисувани в различно време, но част от същата улица, същия квартал, същия град. Работата на един куратор би трябвало да бъде възстановяването или създаването на фабула. А не просто да разположи произведенията със сходен размер вляво, до тях да сложи светлата и голяма картина, тъй като има място, а онази с убитите цветове да е по-близо или по-далече от прозореца. Сякаш историята и вътрешните връзки между отделните произведения са без значение. Всъщност в най-добрия случай картините са подредени хронологично. А това отново е външен за тях фактор, както е геометричното им разположение в една голяма зала. Какво имаме: картината спрямо стената, картината спрямо хронологията, картината спрямо размера на съседната картина… А нима няма случки във тези предмети – картините? Нима тези случки не са знаменателни?
    Да, формално-геометричното и хронологичното са също интерпретации, не по-слаби от всяка друга. Не ми допада обаче, че са мързеливи интерпретации. Това е втората преграда към изложбата. Именно затова не може да има никаква вътрешна история между отделните картини.

    Отклонение: Географската карта на Егон Шиле
    Знам, че е по-сложно да се направи карта на Егон Шиле, защото тя ще включва неговите градски къщи, разположени единствено според тяхното съседство. Персонажите ще живеят в съответните (си) стаи по различните етажи на тези разкрачени постройки. И някои от тях ще са в роднински или любовни връзки по между си или ще имат биография, продължаваща години: старост, майчинство, осакатяване, устременост… Пейзажите, които е рисувал Шиле, ще са гледката през прозорците на тези многобройни схлупени спални и крайградски кухни. Ще получим един град с предградия и странни съдби, а не отчужденото до пренасищане изложбено пространство на музея за съвременно изкуство. Ще има цялост и събитие. И ще се видят празните места в творчеството на Шиле – ненарисуваните сгради, неописаните лица и неизразената болезненост. Само така може реално да се преживее това, че той е починал на 28, внезапно. И не може да не е оставил бели петна; в музея Леополд те обаче липсват.

    Детайл от Леополд

    .

    ІІІ. Лично
    Освен това се чудя, поради каква причина в изложбените халета трябва да се добива винаги само обща представа за художника, а не индивидуален поглед към всяка картина. Всъщност отделните произведения наистина се губят – човек винаги е на крака и се разхожда непрестанно сред някакви шедьоври. Има нещо нелепо и принудително. Самата атмосфера не предполага лично отношение към единичното произведение. Това е третата преграда, за която искам да спомена.

    Уточнявам, че на мен ми харесва съвременната калейдоскопична култура, както и традиционното вавилонско смешение, но освен общата суматоха, харесвам и изнесените детайли. И не разбирам защо до такава степен липсва второто. Няма никакъв интерес, старание и стратегия за извеждане на отделната картина като нещо особено и самостоятелно. Всъщност няма картина. Има колекции.

    .

    ІV. Още по-лично
    Не възразявам толкова на музеите, колкото на себе си – изведнъж осъзнах как очаквам и си представям изложбените зали именно такива, каквито съм ги срещал почти навсякъде. Дори и най-раздвижените от тях всъщност повтарят спомената структура. Имам обаче силното усещане, че музеите едва сега започват…

    И едно възражение, което бих приел веднага: всичко споменато до тук е самата дефиниция за музей. Глупаво е човек да роптае срещу установени дефиниции. Е, аз искам само да я обърна наопаки. И тъй като това вече е правено отдавна, сега и аз се присъединявам към обратното въртене. Имам ясна цел – да очертавам граници, които искам да прескоча. Посочих три от тях.

    Хартия

    Днес си купих 20 листа амбалажна хартия за работа. Пробна покупка. Размерът е 1 метър на 70 сантиметра. Всъщност заема цялата дървена маса – като покривка. Изглежда добре; и усещам, че ще се (с)работи добре.

    Мисля си, че така е много по-лесно да се организират книги и идеи – и заради размера, и заради материала, и заради естетическия вид. Всъщност това е образец за чернова…

    (недовършено)

    Чор ҷавон

    Равон шуданд чор ҷавон, ҳар чор гирифтанд камон
    онҳо шуданд пур армон. Ё Мавло(н)! Ё Мавло! Ё Мавло!

    Падар ки гуфт ба писар: “Имруз накун ҳеч сафар,
    сафаратон пур хатар!”. Ё Мавло! Ё Мавло! Ё Мавло!

    * [Модар гуфто: “Бачҳо мо, асто нестам ман резо,
    хатаратон бар худо!”. Ё Мавло! Ё Мавло! Ё Мавло!]

    Кадам задай як бора, тарма расид аз дора,
    мулло бихон ҷаноза. Ё Мавло! Ё Мавло! Ё Мавло!

    * [Модар ки гиря мекард, сангҳоро бар сар мекард
    Нолаи бача мекард. Ё Мавло! Ё Мавло! Ё Мавло!]

    Los Monóculos

    … вече стигнах до василиска (Лукан – “Фарсалия”, книга ІХ), оставих го за последно. Но преди десетина дена се занимавах с еднооките и е редно да кажа първо няколко думи за тях.

    “Monóculo galán de Galatea” – това е някакъв сонет от ХVІІ век, в който се говори за едноокия Полифем. Всъщност Гонгора (авторът на сонета) вече е бил писал за същия герой на друго място – “Легенда за Полифем и Галатея” (1612). Очевидно Гонгора се е вълнувал от този известен циклоп (Полифем е син на Посейдон и нимфата Туза) и от вълнение е писал повече от веднъж. Но, разбира се, не само той е възпявал или описвал древния Πολύφημος… Ако и вие искате да се присъедините към литературната традиция върху античния едноок, можете да прочетете още за него. Или да го видите:

    polyphemus.jpg
    Снимка: Уикипедия

    Всичко това, а и още много, се споменава в енциклопедичната статия на Борхес, озаглавена “Los Monóculos” (от книгата El Libro de los Seres Imaginarios, 1957). Изданието се превежда в момента от Теодора Цанкова, а аз се занимавам с редакцията на стихотворенията. В статията “Еднооките” Борхес дори помества кратък откъс от “Легенда за Полифем и Галатея”. Ето един произволен и особен стих:

    …de un ojo ilustra el orbe de su frente…
    (…кълбото на челото си облива в светлина…)

    Конкурс за кратка проза – 2007

    За пета поредна година онлайн списанията eRunsMagazine и LiterNet обявиха анонимния конкурс за Кратка проза.

    Точно в момента се четат и оценяват разказите, а резултатите ще бъдат обявени на 1-ви август. В журито сме отново заедно с Веселин Веселинов (по чието хрумване е конкурсът) и Георги Чобанов (който успя да организира всичко). Работата не е малко, тази година това са почти 300 разказа и всеки един от нас трябва да ги прочете внимателно. А част от тях – по няколко пъти.

    И макар че общото ниво не е високо (стилистично, жанрово и тематично), аз все още си спомням пестеливия и въздействащ текст на Красимир Вардиев (2005), циганското емфие на Дияна Иванова (2003), изненадващия личен Борхес на Жозеф Бенатов (2005), едрите крайбрежни тела на Ивона Тачева (2005), черно-белите снимки на Петър Чухов (2004), ежедневното дълбоко писмо на Мартин Златев (2004) и жилищната теория на остаряването според Гергана Атанасова (2006)…

    За да не пропусна някого: ето списък с всички наградени в “Кратка проза”.

    Ясно е, че ние в журито имаме различен вкус, затова и наградите понякога бяха повече – някак не искахме да изпуснем какъвто и да е добър разказ. Чудно ми е тази година какво ще се получи. Това е част от очарованието на анонимността и на колективното решение…