Какво е общото между следните езици: абхазки, чукотски, монголски, нанайски (Дерсу Узала е нанаец), киргизки, ханти, аварски, кетски и отчасти изолирания нивхский (нивхгу)?
Първа подсказка: може да се добавят таджикски, украински, кабардински…
ВБВ
Е:то. Авторски права
Още преди месец стана дума, че съм решил да кача pdf-файл на книжката “Е:то.“, който да е достъпен под правата на Криейтив Комънс. От днес това е факт. Можете свободно да теглите изданието:
(А) – Не съм сигурен до каква степен това е практика в България (особено когато става дума за книжни издания), но така и така тази книга никога не е била разпространявана по книжарници и почти не се е продавала. Желанието ми беше тя да се получава лично – от ръка на ръка. Мисля, че беше идеологическо, естетическо и закономерно решение: затова моментално изтеглих бройките, които бях пуснал по непредпазливост в началото на 2000-та. Това е, да кажем, авторската гледна точка.
(Ч) – От друга страна, от читателска позиция, тази книга в повечето случаи се е приемала като експеримент. Съответно не виждам защо някой би искал да плаща за (ненадейни) опити. По-скоро се плаща за резултати, а опитите биха могли да са на свободен достъп.
NB: всъщност аз възразявам срещу експерименталността на “Е:то.”, но това е друга и бъдеща тема;
(А)+(Ч) – Както и да е – авторската и читателската гледна точка се съгласуваха, споразумяха и изданието се продаваше само по изключение. Мрежата “от ръка на ръка” почти сработи.
І.
Нещата продължиха с инициативата на Google Partner Program, където се включих след кратко запитване към Бойко Пенчев (още през януари 2007), който е редактор на книгата, т.е. много важна институционална фигура. Всъщност благодаря като цяло на “Литературен вестник“, че няма формални пречки за преминаването под Криейтив Комънс. След регистриране на този сайт (vbv.bg), аз задействах процедурата на Google Partner Program и книжката се появи онлайн. Естествено, само за разлистване, уголемяване, търсене по ключови думи и четене. Без възможност за смъкване на произведението като цялост…
ІІ.
Именно това ме накара да я кача днес на собствения си сайт, за да има възможност и за download. В момента книгата е пусната под следния официален лиценз на Creative Commons:
Произведението Е:то. създадено от ВБВ ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България договор.
.
.
.
Резюме на лиценза:
…(Признание) задължително се споменава авторството (ВБВ);
…(Некомерсиално) не можете да използвате “Е:то.” за комерсиални цели, т.е. не можете да печелите от него;
…(Споделяне на споделеното) всяко надградено (ремикс, редакция, адаптация…) произведение, което използва за основа “Е:то.”, преминава под същия лиценз;
Cheltenham Spa
І.
Фестивалът в Челтнъм е един от най-големите във Великобритания (началото му е през 1949 и пълното му наименование е The Times Cheltenham Literature Festival). В самия Челтнъм живеят над 100 000 души, но градът изглежда значително по-малък и уютен (изненадах се като разбрах колко е населението му).
Заедно с Линда Франс, Марк Робинсън и Кристин Димитрова направихме едночасово представяне на книгата “A Balkan Exchange“. Естествено, бяха прочетени стихотворения и от Надя Радулова (с гласа на Линда Франс) и от Георги Господинов (с гласа на Марк Робинсън). Мисля си, че от всички представяния до този момент (Лондон, Илкли, Дъръм) това беше най-професионално. Не знам дали заради големината на фестивала, заради опита, който вече имаме, заради хубавата зала, заради нещата прочетени на български, заради коментарите ни преди самите стихотворения…
ІІ.
Иначе по улиците беше есенно.
Есенно; дори (а най-вече) по витрините.
ІІІ.
Всъщност прекарахме само 18 часа в Челтнъм. За това време няколко пъти огледах внимателно зайката-и-бика: удивително подходяща любовна двойка са. Заснех ги, защото така и така стоят на показ.
В скулптората има някои любопитни механични и органични детайли, които увеличават сходството им. Вижте ги и вие.
Като изключим тази изненадваща любов, градът е по-скоро типичен провинциален град: английско-консервативен, балансиран и оразмерен. Няма как да бъде иначе при условие, че цялото му име е Cheltenham Spa а мотото “Salubritas et Eruditio” (на английски най-често го превеждат като “Health and Education”).
Всичко това беше на 10 октомври, по-дългият престой в Лондон все още предстоеше (там зайката-и-бика щяха вече да станат закономерни и живи).
Лондон. London Wharf
І.
Тъй като Лондон е лично преживяване, което не е нужно да споделям пред всички, ще използвам една обща метафора – Горчивосладката симфония на Върв (1). Тя се появи след разговор в Juniper House (2) и после ми пресече пътя (3).
Накратко: добре, че са Върв, за да има подобна симфония.
ІІ.
Иначе си мисля за един бъдещ London Wharf: изоставени и потънали кораби, темзови чайки, няколко подземни влака с индийско желязо и за това, че “брегът никога не е само един” – Щ.
£20
Отново телеграфно. Ето какво написа Бил Хърбърт във Facebook:
After excellent readings in London, Durham and Ilkley, the little green men and women of Sofia/NE will be touching down in two further venues:
Cheltenham Literature Festival
Town Hall, Imperial Square,
10th October, 2pm, £5
see www.cheltenhamfestivals.com
Box office 01242227979
Off the Shelf Literature Festival
Showroom Cinema, Paternoster Row,
Sheffield S1 2BX
22nd October, 7.30, £3/4
see www.offtheshelf.org.uk
Box office 01142757727
Do pop along to see them if you are nearby and have the requisite spare evening+fiver combination. If you have a spare £15, you can afford a ticket and a book. Look, make it £20 and you can buy the drinks as well. Can’t say fairer than that.
Книгата…
Бързам, затова телеграфно:
A Balkan Exchange: Eight poets from Bulgaria and Britain вече се появи на страницата на издателството Arc Publications.
(следва продължение)
A Balkan Exchange at the Bulgarian Film Festival (London)
Кристин Димитрова, Анди Крофт, Георги Господинов, Марк Робинсън, Надежда Радулова, Линда Франс, ВБВ и Бил Хърбърт на 13 страница на Българския филмов фестивал в Лондон… или иначе казано:
Това е четвъртото издание на фестивала, който продължава от 14 до 29 септември. В брошурата (pdf) може да се видят кратки анотации на всички представяни филми (Лейди Зи, Нощ и ден, Госпожа Динозавър, Маймуни през зимата, Обърната елха, Пазачът на мъртвите) и литературните снимки на участниците. Всичко останало – на живо.
Е:то. (2000)
Книгата “Е:то.” (2000) вече е включена в Google Partner Program и от известно време е достъпна онлайн безплатно. Съответно излиза и при търсене в Google Book Search.
Техническа информация: ВБВ, Е:то., ISBN 9549602141: Browsable: 100%; Express Live: On; Ads: On; Images: On.
Удобството е, че може да се увеличава размерът на страницата (ако не е достатъчно четлива) и по-същественото – може да се търси по ключова дума в рамките на книгата.
Гугъл са все още в бета версия по отношение на не-англоезичните издания и съответно качеството на сканирането и обработката на български текст не е много високо. Всъщност това е втори опит от тяхна страна – при първия вариант качеството беше недопустимо ниско и (след няколко разменени имейла) те пресканираха “Е:то.”
Йезум (Виена)
Ненадейно посетих Leopold Museum (Виена). Има колекция от забележителни картини и типична за повечето музеи изключително посредствена и подвеждаща подредба.
.
І. Сгради
В просторни, стерилни и бели зали са събрани накуп няколко платна и скици от Егон Шиле. В същия тип зала, но на долния етаж, са разположени витражите, пощенските марки, банкнотите и плакатите от Коло Мозер. А в подземието може да се открие концептуалната графика на Пол Ротердам. Учудващо е как един експресионист, един масов сецесион и един философстващ график трябва да се справят с една и съща архитектура и интериор. Това може да изглежда дори като предизвикателство ако не беше съчетание от непредвидливост, консерватизъм и институционалност.
Защото за музея е почти без значение какво ще изложи. Дори се чудя – как подхожда архитектът в този конкретен случай? Как се прави принципно музей? Питам се, защото повечето музейни сгради са всъщност напълно взаимозаменяеми; освен че някои от тях са просто бивши опразнени дворци.
Архитектът въобще не изглежда да е мислил за конкретни картини или художници (Клее, Шагал, Бош, Кокошка или Пол Ротердам). И да e мислил, явно не са го разбрали. В крайна сметка пред нас стои универсална институция, а не собствено място за картини. И това е първата преграда към тях.
Искам да задам няколко изкуствени въпроса като упражнение: а защо залите трябва да са винаги големи? Защо няма повече ниши за самостоятелни предмети? Защо няма кресла в близост до картините? Защо няма лупи за текстурата на платната? Защо няма подходящ интериор към всеки предмет? Ясно е, че всичко това би било сложна музейна интерпретация и би положило картината на съвсем конкретно (може би чуждо на автора) място. Но нима “абстрактното” пространство не е също тълкуване? Нима въобще картината има естествено място или пък самият музей е нещо естествено?
.
ІІ. Подредби
Какво обаче става с това вътрешното архитектурно хале когато се появи определена постоянна или пътуваща колекция? Уредниците, кураторите и музейните работници опитват да разположат картините по такъв начин (и въпреки всеядността на сградата), че да са в някаква формална хармония: геометрична и цветова.
Отклонение: Егон Шиле
Разглеждам картините и моментално се натрапват повтарящите се мотиви, лица и цветни петна. Усеща се съседството на къщите от различните картини. Различни сгради, рисувани в различно време, но част от същата улица, същия квартал, същия град. Работата на един куратор би трябвало да бъде възстановяването или създаването на фабула. А не просто да разположи произведенията със сходен размер вляво, до тях да сложи светлата и голяма картина, тъй като има място, а онази с убитите цветове да е по-близо или по-далече от прозореца. Сякаш историята и вътрешните връзки между отделните произведения са без значение. Всъщност в най-добрия случай картините са подредени хронологично. А това отново е външен за тях фактор, както е геометричното им разположение в една голяма зала. Какво имаме: картината спрямо стената, картината спрямо хронологията, картината спрямо размера на съседната картина… А нима няма случки във тези предмети – картините? Нима тези случки не са знаменателни?
Да, формално-геометричното и хронологичното са също интерпретации, не по-слаби от всяка друга. Не ми допада обаче, че са мързеливи интерпретации. Това е втората преграда към изложбата. Именно затова не може да има никаква вътрешна история между отделните картини.
Отклонение: Географската карта на Егон Шиле
Знам, че е по-сложно да се направи карта на Егон Шиле, защото тя ще включва неговите градски къщи, разположени единствено според тяхното съседство. Персонажите ще живеят в съответните (си) стаи по различните етажи на тези разкрачени постройки. И някои от тях ще са в роднински или любовни връзки по между си или ще имат биография, продължаваща години: старост, майчинство, осакатяване, устременост… Пейзажите, които е рисувал Шиле, ще са гледката през прозорците на тези многобройни схлупени спални и крайградски кухни. Ще получим един град с предградия и странни съдби, а не отчужденото до пренасищане изложбено пространство на музея за съвременно изкуство. Ще има цялост и събитие. И ще се видят празните места в творчеството на Шиле – ненарисуваните сгради, неописаните лица и неизразената болезненост. Само така може реално да се преживее това, че той е починал на 28, внезапно. И не може да не е оставил бели петна; в музея Леополд те обаче липсват.
.
ІІІ. Лично
Освен това се чудя, поради каква причина в изложбените халета трябва да се добива винаги само обща представа за художника, а не индивидуален поглед към всяка картина. Всъщност отделните произведения наистина се губят – човек винаги е на крака и се разхожда непрестанно сред някакви шедьоври. Има нещо нелепо и принудително. Самата атмосфера не предполага лично отношение към единичното произведение. Това е третата преграда, за която искам да спомена.
Уточнявам, че на мен ми харесва съвременната калейдоскопична култура, както и традиционното вавилонско смешение, но освен общата суматоха, харесвам и изнесените детайли. И не разбирам защо до такава степен липсва второто. Няма никакъв интерес, старание и стратегия за извеждане на отделната картина като нещо особено и самостоятелно. Всъщност няма картина. Има колекции.
.
ІV. Още по-лично
Не възразявам толкова на музеите, колкото на себе си – изведнъж осъзнах как очаквам и си представям изложбените зали именно такива, каквито съм ги срещал почти навсякъде. Дори и най-раздвижените от тях всъщност повтарят спомената структура. Имам обаче силното усещане, че музеите едва сега започват…
И едно възражение, което бих приел веднага: всичко споменато до тук е самата дефиниция за музей. Глупаво е човек да роптае срещу установени дефиниции. Е, аз искам само да я обърна наопаки. И тъй като това вече е правено отдавна, сега и аз се присъединявам към обратното въртене. Имам ясна цел – да очертавам граници, които искам да прескоча. Посочих три от тях.
Хартия
Днес си купих 20 листа амбалажна хартия за работа. Пробна покупка. Размерът е 1 метър на 70 сантиметра. Всъщност заема цялата дървена маса – като покривка. Изглежда добре; и усещам, че ще се (с)работи добре.
Мисля си, че така е много по-лесно да се организират книги и идеи – и заради размера, и заради материала, и заради естетическия вид. Всъщност това е образец за чернова…
(недовършено)