Ненадейно се захванах с нещо театрално и улично – превръщане на няколко недраматургични откъса от Станислав Стратиев в пиеса. Това по същността си е редактиране, дори дълбоко редактиране, защото нямам ограничение до каква степен мога да променям текстовете. В много от тях има ненужен нравоучителен елемент (политически и чисто социален), така че – работа има. Естествено, има и попадения, от които би могло да се изгради разнолика “модулна пиеса” – каквато е поръчката.
ПП
По този повод снощи гледах “Мармалад“.