І.
Тъй като Лондон е лично преживяване, което не е нужно да споделям пред всички, ще използвам една обща метафора – Горчивосладката симфония на Върв (1). Тя се появи след разговор в Juniper House (2) и после ми пресече пътя (3).
Накратко: добре, че са Върв, за да има подобна симфония.
ІІ.
Иначе си мисля за един бъдещ London Wharf: изоставени и потънали кораби, темзови чайки, няколко подземни влака с индийско желязо и за това, че „брегът никога не е само един“ – Щ.