І.
Фестивалът в Челтнъм е един от най-големите във Великобритания (началото му е през 1949 и пълното му наименование е The Times Cheltenham Literature Festival). В самия Челтнъм живеят над 100 000 души, но градът изглежда значително по-малък и уютен (изненадах се като разбрах колко е населението му).
Заедно с Линда Франс, Марк Робинсън и Кристин Димитрова направихме едночасово представяне на книгата „A Balkan Exchange„. Естествено, бяха прочетени стихотворения и от Надя Радулова (с гласа на Линда Франс) и от Георги Господинов (с гласа на Марк Робинсън). Мисля си, че от всички представяния до този момент (Лондон, Илкли, Дъръм) това беше най-професионално. Не знам дали заради големината на фестивала, заради опита, който вече имаме, заради хубавата зала, заради нещата прочетени на български, заради коментарите ни преди самите стихотворения…
ІІ.
Иначе по улиците беше есенно.
Есенно; дори (а най-вече) по витрините.
ІІІ.
Всъщност прекарахме само 18 часа в Челтнъм. За това време няколко пъти огледах внимателно зайката-и-бика: удивително подходяща любовна двойка са. Заснех ги, защото така и така стоят на показ.
В скулптората има някои любопитни механични и органични детайли, които увеличават сходството им. Вижте ги и вие.
Като изключим тази изненадваща любов, градът е по-скоро типичен провинциален град: английско-консервативен, балансиран и оразмерен. Няма как да бъде иначе при условие, че цялото му име е Cheltenham Spa а мотото „Salubritas et Eruditio“ (на английски най-често го превеждат като „Health and Education“).
Всичко това беше на 10 октомври, по-дългият престой в Лондон все още предстоеше (там зайката-и-бика щяха вече да станат закономерни и живи).