ВБВ

1.
На 31 май 2007 излезе откъс от Портиерът и общежитието в „Лирика-2007 (фестивал на поезията)“. Премиерата на този доста странен сборник (който излиза всяка година) бе в рамките на панаира на книгата. И наистина, в него има нещо панаирно.

2.
Иначе тия дни изпратих на W. N. Herbert последните корекции върху преводите. Това означава, че тази година може би ще излезе „Near East – North East„. Много вали. Одобрявам и се мокря.

3.
Без почти никаква връзка, но може би като част от идеята за странни сборници, връщам един изтрит коментар. Но само под формата на клип (натиснете върху стрелката, за да пуснете видеото):

Натъкнах се на една много проста и известна пишеща машина. Ще я оставя да поработи тук временно. Писателят Рубик.

(28 май 2007: За съжаление KAPELADJ махна видеото и то вече не е достъпно. В най-важната част беше използвано кубчето на Рубик като проста пишеща машина. Детска игра, в която на всяко отделно цветно квадратче има залепена дума. Общо 54. Филмчето бе посветено на Samuel Rosenstock)

Автор: KAPELADJ (Испания)

Участието вчера (19 май, 2007) беше част от Литературния сериал (III издание). Този път се представиха Бони (Andreas Kampa) и Йохен (Jochen Schmidt) от Enthusiasten. От българска страна бяха Устата (Камелия Спасова и Мария Калинова) и части от Литурне (Ангел Игов и ВБВ). Всичко това в Червената къща. Ето по-подробно за участниците…

.

Репетиция. автор: Камелия Спасова

.

Подготовката за това съботно четене продължи 3 дена. В личен план, след дълго отлагане, най-сетне потърсих и намерих нещо подходящо: „The missing“ на Никола Маринов. Реших да го използвам снощи за „Война (обобщение на „Е:то.“)“. Желанието ми за музикално редактиране на този текст е още от времето на работата с Блуба Лу и четенията в Backstage, пазара на Ситняково, Централния софийски затвор…

(недовършено)

Яйцата се оцветяват с червен лук.
Варят се продължително, докато не остане никаква вода. Нощем, на слаб огън. Получава се плътен и дълбок тъмно-червен цвят.

Това обаче не са писани яйца, защото тази традиция е много стара – далеч преди писмеността, грамотността и буквите. Ако писаното яйце е изкуство, то тези, неписаните, са слух.

Накрая едните се пишат, другите – слушат. „Тъй ври червеното през нощта – като яйце…“

Утре, 10 май 2007 от 18:30, Литурне ще направи кратко представяне в Хамбара. Това е част от „2х4: Отклонение литература + култура“ с управител Антония Колева. Цялото четене е под наслов Tutti frutti, забелязват се имената на Елена Алексиева, Катя Атанасова, Александър Кьосев, Мирела Иванова, Милена Делева. Повече информация за това четене за четенията – тук.

Заподозрени в участие от страна на Литурне са: Ангел Игов, Александър Мануилов, Стоил Рошкев, Петър Чухов, ВБВ и задочно Димитър Кенаров…

Въпроси:
Коя е най-простата пишеща машина? С най-малко елементи, с най-снети отношения, с най-малко букви, с опростена пунктуация, с обикновена двоична система?… А трябва ли пишещата машина задължително да се управлява? Трябва ли винаги да си има портиер?
Това е един кратък вариант от въпроси; разширеният включва много повече учудване…

Отговори:
Последната част от всяко писане е делото, затова вместо да дам отговори, хубаво е да има предмети. Така че срещу всеки въпросителен знак, ще стои вещ. Ще стои самата пишеща машина.

Отговорите-вещи трябва да се очакват през есента на 2007. Ако съумея.

Заедно с Александър Мануилов, Ангел Игов и Димитър Кенаров решихме (23 май) да направим поредица от литературни четения на улицата с шапка, както уличните музиканти – турне по градинки, паркове и други неудобни места. Така се появи „Литурне“. При него литературата се превръща в работа, а понякога се превръща и в изпитание.

Повече инфо: http://litclub.info/liturne.htm
Благодарности: на Мария Минкова (за плаката), на Видол (за отпечатването на плаката), на Емилиян Николов и ЛитКлуб (за трудолюбието и отзивчивостта), на съучастниците – Петър Чухов, Иван Христов, Надежда Радулова, Стоил Рошкев, Силвия Чолева и Георги Господинов…

На 3 декември 2004 в 18:41 часа в полупразните обеми на Софийската градска художествена галерия кратко, каквато е, беше представена двуезичната книга „Типографски стаи: Typographische Raume“. Нейни автори са ВБВ и СБВ, а редактор: Ред.гру. Книгата е отпечатана в ограничен тираж и е издадена за първи път през септември 2003 година в Локенхаус (печат и предпечат Ателие 4). Втори и последен път през юли 2004. Всеки един от екземплярите (31 на брой) е номериран и има собствена история и читатели. Всеки поканен го получи като личен подарък. Книгата е получила бронзов приз в категория „Творби на изкуството“ на австрийски форум на рекламистите през 2003. Днес тя е „сингъл“ от бъдещата книга „Ще“ на ВБВ.
Благодаря за финото преживяване!

Марин Бодаков
(„Култура“, брой 47, 10 декември 2004 г.)

Художествено-поетически проект, реализиран в тираж 31 (тридесет и един!) броя. Всеки един от екземплярите е номериран и има собствена история и читатели. Моят брой е „Ь“, и може би затова звучи меко, с пастелно звучене, мълчание, цветове, думи… ВБВ и неговата поезия отдавна ги теглят други пространства на изкуството. Сега това е отвъдлитературен жест – художествена интеракция, в която празният, максимално освободен откъм текстове, обем на типографските стаи ни приканва да мислим повече. Това е сингълът. Чакаме албума.

Пламен Дойнов
(Литературен вестник, 15-21 декември 2004 г.)
ВБВ, „Типографски стаи“, художник Съдбина Видинска, С., 2004, 16 с.