ВБВ

Въпроси:
Коя е най-простата пишеща машина? С най-малко елементи, с най-снети отношения, с най-малко букви, с опростена пунктуация, с обикновена двоична система?… А трябва ли пишещата машина задължително да се управлява? Трябва ли винаги да си има портиер?
Това е един кратък вариант от въпроси; разширеният включва много повече учудване…

Отговори:
Последната част от всяко писане е делото, затова вместо да дам отговори, хубаво е да има предмети. Така че срещу всеки въпросителен знак, ще стои вещ. Ще стои самата пишеща машина.

Отговорите-вещи трябва да се очакват през есента на 2007. Ако съумея.

Заедно с Александър Мануилов, Ангел Игов и Димитър Кенаров решихме (23 май) да направим поредица от литературни четения на улицата с шапка, както уличните музиканти – турне по градинки, паркове и други неудобни места. Така се появи „Литурне“. При него литературата се превръща в работа, а понякога се превръща и в изпитание.

Повече инфо: http://litclub.info/liturne.htm
Благодарности: на Мария Минкова (за плаката), на Видол (за отпечатването на плаката), на Емилиян Николов и ЛитКлуб (за трудолюбието и отзивчивостта), на съучастниците – Петър Чухов, Иван Христов, Надежда Радулова, Стоил Рошкев, Силвия Чолева и Георги Господинов…

На 3 декември 2004 в 18:41 часа в полупразните обеми на Софийската градска художествена галерия кратко, каквато е, беше представена двуезичната книга „Типографски стаи: Typographische Raume“. Нейни автори са ВБВ и СБВ, а редактор: Ред.гру. Книгата е отпечатана в ограничен тираж и е издадена за първи път през септември 2003 година в Локенхаус (печат и предпечат Ателие 4). Втори и последен път през юли 2004. Всеки един от екземплярите (31 на брой) е номериран и има собствена история и читатели. Всеки поканен го получи като личен подарък. Книгата е получила бронзов приз в категория „Творби на изкуството“ на австрийски форум на рекламистите през 2003. Днес тя е „сингъл“ от бъдещата книга „Ще“ на ВБВ.
Благодаря за финото преживяване!

Марин Бодаков
(„Култура“, брой 47, 10 декември 2004 г.)

Художествено-поетически проект, реализиран в тираж 31 (тридесет и един!) броя. Всеки един от екземплярите е номериран и има собствена история и читатели. Моят брой е „Ь“, и може би затова звучи меко, с пастелно звучене, мълчание, цветове, думи… ВБВ и неговата поезия отдавна ги теглят други пространства на изкуството. Сега това е отвъдлитературен жест – художествена интеракция, в която празният, максимално освободен откъм текстове, обем на типографските стаи ни приканва да мислим повече. Това е сингълът. Чакаме албума.

Пламен Дойнов
(Литературен вестник, 15-21 декември 2004 г.)
ВБВ, „Типографски стаи“, художник Съдбина Видинска, С., 2004, 16 с.