лични променливи: букви, думи, истории

ВБВ

Свръхживотни: праисторически и космически същества

Поезия: ВБВ
Музика: Данаил Видински
Дизайн: Съдбина Видинска

„Свръхживотни: праисторически и космически същества“ е ритуално четене на стихотворения върху мутациите на животинските видове и тяхната тъмно-весела предистория.
Това е разгръщане на всякакви живи форми: дебели планети, гушливи вещества, подмокрени мекотели, древни бизони, „маймуни видове“ и поне едно неудобно влечугро. Същевременно това е и разказ за бъдещето на човека, за загубата на физиологичната му форма и за неговата древна космическа надежда. Пътят ни със сигурност е общ.

Входът е свободен, но заради ограничения брой места в Бобина, се изисква предварителна регистрация чрез този формуляр.


Това всъщност е четвъртото камерно поетическо четене след „Ръкописно четене I“ (5 декември 2008; Бистро „Алтера“), „Ръкописно четене II“ (27 юни 2018; Хралупата), „Произходи: етнически, геологически, научни и административни пътеписи“ (21 януари 2023; Топлоцентрала).

Остранен Взгляд

…колко е „Объркана“ физическата ни География,
гледайки я от Молдова на Юг:
ние сме без форма (леко на Запад), „потни“ –
Кавказка провинция с огромни спомени.
„Незабележими в левия морски ъгъл“ – (Щ.)
(покатерени отвъд Дунава и затиснати Отгоре).
Как е различна Граматиката чута от предградията
на Кишинев и Кагул
(и още повече от „следградията“ или ниските брегове
на Днестър) и как спрягаме глаголите си,
неспокойни и за Историята и за Геологията (ни),
вперили очни ябълки надясно, Яржидво.
(покачени; за да прехвърлим взором поне Алпите)
и после антропоморфни:
откриваме наново очуднения си landshaft –
като паломници
край черноморското затворено огледало-изход.
в гръб. в лице.
Слизам от Молдова на Юг,
а отраженията ми навлизат към Киев –
само тук Днепър и Дунав се пресичат.

–––

Стихотворението е отпечатано на 13 октомври 1999 г. в „Литературен вестник“. Ето как изглежда оригиналната публикация. Впоследствие то е публикувано в стихосбирката Е:то. (2000).

Гостуване в Култура.БГ

На 7 февруари 2023 г. – ден преди самата премиера на стихосбирката :беше… – участвах в предаването „Култура.БГ“ с водещ Димитър Стоянович.

В разговора ни стана дума, че :беше… е книга за прехода, също така се спомена нейната структура и романната ѝ, многогласова форма. Посочи се общата цикличност на трилогията, но и вътрешното надграждане на стихосбирките. Отделихме малко време за пътеписа (който се намира в сърцевината на книгата), както и за общата роля на поезията – и като лична, и като социална форма. Накрая на разговора дори се спомена за връзката между автор, пишеща машина и име през съкръщението ВБВ.

Записът е качен в сайта на БНТ, но тук също може да се види:

Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата по програма „Помощ за книгата“.
Създаването на пътеписа в книгата е подкрепено от Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески стипендии“.

Книгите Е:то. (2000), Ще: (2011) и :беше… (2022) се продават в Български книжици.

Премиера на „:беше…“ с ВБВ

Премиерата на стихосбирката :беше… е на 8 февруари (сряда) от 19:00 часа в Театралната зала „Алма алтер“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е организирана от издателство Версус и Културния център на СУ.

Заедно с Камелия Спасова, която е редактор на книгата, ще разговаряме за поезията; за предисторията и края на космонавтиката; какъв жанр е буквеникът и какво се крие зад него; каква е топлоцентралата на историята и защо тя ни е толкова необходима за бъдещето; как роботът става народ; какви отходи и почви има пред нас освен хаоса и безредието; как се преплитат природното, социалното и индивидуалното.
Ще има кратко литературно четене и ще се продават трите книги – Е:то. (2000), Ще: (2011) и :беше… (2022) – със специална отстъпка.

Вж. още във Фейсбук събитието.

Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата по програма „Помощ за книгата“.
Създаването на пътеписа в книгата е подкрепено от Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески стипендии“.

Книгите Е:то. (2000), Ще: (2011) и :беше… (2022) се продават в Български книжици.

„:беше…“ с ВБВ

В края на миналата година излезе стихосбирката :беше… (Версус; 2022). Тя е последната част от трилогията за времето, започнала с Е:то. (Литературен вестник; 2000) и продължила с Ще: (Жанет 45; 2011).

И така, след настоящето и бъдещето, сега най-сетне се разгръща и миналото. Това е изходна книга. Тя разказва за прехода и за неравната борба със себе си, в която се преплитат социалното (понякога политическо), индивидуалното (понякога личностно) и природното (понякога културно).
В книгата се срещат и особени, и обикновени животни; разказва се за миналото на космонавтиката; описва се двойствеността на веществото и обществото; критикува се и се възхвалява природата; пътешества се из Банат, Трансилвания, Подолието и Унгарската пуста; изследват се предтечите на модернизма в изкуството; и се обсъжда, разбира се, дали има живот след смъртта. В крайна сметка миналото не е единствено история, територия или порьозна памет, то е също така двигател и съзидател.

От днес книгата може да се открие в Български книжици.

Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата по програма „Помощ за книгата“.
Създаването на пътеписа в книгата е подкрепено от Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески стипендии“.

© ВБВ, автор, 2022
© Иво Рафаилов, оформление и предпечат, 2022
© Мария Калинова и Камелия Спасова, редактори, 2022
© Издателство „ВС Пъблишинг“ ООД, 2022

Произходи: етнически, геологически, научни и административни пътеписи

Стихове: ВБВ
Музика: Данаил Видински
Дизайн: Съдбина Видинска

„Произходи“ е литературно четене на стихотворни пътеписи, които проследяват „тъканта, натрупването и взаимодействията между вещество и общество“ из територията на днешна Румъния, Украйна и Унгария. По-конкретно това е разказ за забравените, но непрекъснато повтарящи се истории за етническо смесване или пък завръщащите се травми от етническо прочистване. Целта на пътеписите беше да се проучат, опишат и съпреживеят тези социални събития спрямо самата природа с нейните цветове, растения и животни – да се проследи връзката между човешкото и геологичната почва, между съвременните противоречия и разнообразния ландшафт. Пътешествието започва от Карпатите и Трансилвания, насочва се към Буковина и Подолието, стига до Киев, а после поема обратно на запад към Унгарската пуста, но след цялото това странстване накрая се обръща към нас. Тези произходи (етнически, геологически, научни и административни пътеписи) са едновременно и трагически наратив, и надежда за всеобщ изход.

Литературното четене „Произходи“ е осъществено с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програмата „Творчески стипендии“, както и с безупречното професионално съдействие от страна на Топлоцентрала.

В очакване на месията

Седмици наред прикриваме бременни човешки жени из железопътните улици:
прибираме ги в тялото си – охраняваме ги със своето растително око на гърба.
От нощното гнездо на Земята излитат студени и стоманени ядрени глави,
а инженерните вулканични кратери усилват гърления им зов преди зората.

Ракетите свистят в дълги улеи нагоре към дълбоките звезди и планети,
огнените им атомни опашки опожаряват изоставените хуманоидни пазари.
Военният паваж се огъва под изрязаните коловози на смъртни машини
и ние виждаме изкривени от страх лица или своите остри, вкаменени скули.

Единствената ни надежда е някоя бременност да се окаже прераждане.

Миниатюрно самоподчинение

Във фината електрическа крушка има
бледи и дълги животни,
които пренасят бавно магнезий
в крайниците и телцата си:
трудят се неуморно, трупат, гълтат, потят се и накрая
мигновено изгарят.

Огромни купчини складов магнезий,
пепелно дихание от бивши животни,
обгорелият стъклен прашец:
това е, което остава от нас.

Но още по-миниатюрни – дори детски – страдания
се съдържат в интегралните схеми и процесорите.

Непрекъснато се удивлявам колко нюансирана,
безупречна и красива е станала експлоатацията.

Поетични откъси в Туитър

От 17 юни 2020 г. реших да ползвам Туитър за регулярно публикуване на поетични откъси.

ВБВ: @metergeweorc

Това не означава, че изоставям блога тук, но ще пренеса кратките форми там (а те на свой ред се синхронизират понякога с профила във Фейсбук).
Постепенно ще се натрупа архив от минали и вече публикувани ритми, образи, фрази и рими. Всичко това е част от подготовката за третата и последна стихосбирка :беше…, която би трябвало да излезе през 2022 г. Нейната основна тема ще бъде именно миналото и архивът.

Ръкописно четене II

Днес, от 19:00 часа, в „Хралупата“ ще се проведе второто ми ръкописно четене.

Ето обявата за събитието:

През 2022 г. би трябвало да излезе третата и последна стихосбирка на ВБВ. Тя ще бъде посветена на миналото, а това „ръкописно четене“ е първата крачка към него. Ще се представят само стихотворения, непубликувани в предходни стихосбирки, или пък ще чуете все още незавършени текстове. Всеки ще може, ако пожелае, да даде оценка или да предложи редакция на всяко от прочетените стихотворения върху специални редакторски листове. Ще присъстват гигантски животни, хороводни роботи и дебели планети. В тази „продължителна подготовка за миналото“ трябва да се оголи накрая езикът: нищо скрито.

Първото подобно четене се състоя през 2008 г. и е споменато съвсем накрая в тази публикация. То се осъществи благодарение на инициативата на Миглена Николчина за поредица от литературни събития в едно вече несъществуващо литературно пространство. Целта ми тогава беше свързана отново с подготовката на бъдещата стихосбирка; както и сега.

ПП
Идеята ми за ръкописни четения е жанрова – струва ми се важно не само писането, но и четенето да бъде свързано с редактирането. Това е и функцията на редакторските листове, които ще бъдат раздадени.