…колко е „Объркана“ физическата ни География,
гледайки я от Молдова на Юг:
ние сме без форма (леко на Запад), „потни“ –
Кавказка провинция с огромни спомени.
„Незабележими в левия морски ъгъл“ – (Щ.)
(покатерени отвъд Дунава и затиснати Отгоре).
Как е различна Граматиката чута от предградията
на Кишинев и Кагул
(и още повече от „следградията“ или ниските брегове
на Днестър) и как спрягаме глаголите си,
неспокойни и за Историята и за Геологията (ни),
вперили очни ябълки надясно, Яржидво.
(покачени; за да прехвърлим взором поне Алпите)
и после антропоморфни:
откриваме наново очуднения си landshaft –
като паломници
край черноморското затворено огледало-изход.
в гръб. в лице.
Слизам от Молдова на Юг,
а отраженията ми навлизат към Киев –
само тук Днепър и Дунав се пресичат.
–––
Стихотворението е отпечатано на 13 октомври 1999 г. в „Литературен вестник“. Ето как изглежда оригиналната публикация. Впоследствие то е публикувано в стихосбирката Е:то. (2000).