лични променливи: букви, думи, истории

ВБВ

Крайна пауза

Паузата е крайно необходима. Нарушавам я единствено, защото съм забравил да спомена тези две неща:

Миналата година
…имаше още едно интервю, този път от две части (Машинни метаморфози и Времето срещу бъдещето), за което съм много благодарен на Демиан Рокосовски – удоволствие е когато има трудни и смислени въпроси насреща.
…написахме един съвместен текст с Камелия Спасова и Мария КалиноваНулите на картографията” и с това почти завършихме идеята си за Отворена литература.

Това е. Паузата, надявам се, ще продължи още.

ПП
През това време несъзнаваното и несъзнателното извършват равносметки, преоткриват връзки, съзвадват нови асоциации, възстановяват тялото и съзнанието, стареят, трупат архив. Паузата е дистанция, наблюдение и избягване на времето. Нужна е; особено ако целта е да се разархивира след време именно миналото (през 2022).

Разговор: “Бъдещето идва на части”

…въпросите на Жасмина Тачева бяха действително интересни, обхващаха дълъг период от време (1997-2010) и бяха неочаквано конкретни.

Исках да помисля внимателно върху тях и тя ми даде достатъчно време (реших обаче да не отговарям засега на някои по-сложни въпроси; и те отпаднаха). Всъщност ми се създаде усещане за общуване, а не за интервю, което е прекрасно чувство. Затова възприемам този разговор и като самостоятелен текст. Със сигурност това е най-цялостното интервю, в което съм участвал.

Надявам се отговорите, публикувани в Public Republic, да са достатъчно ясни и смислени. Ето един кратък откъс за същността на редактирането и Ред.гру:

[…]

Редакторът като новия автор. Доколко има свободата да изразява собствената си идея чрез чуждия текст?

Да, редакторът е новият автор. Но редакторът не трябва да изразява просто своите чувства и мисли. Той е удивителна фигура, защото трябва да помогне на автора да изкаже себе си по-добре.
Редакторът е най-добрият възможен читател. А в някакъв смисъл той е и най-добрият писател – той пише чрез друг, той пише чрез чуждо тяло, през чуждо съзнание, мисли и думи. Авторът просто е инструмент за редактора. Но парадоксално: този инструмент всъщност изразява себе си.
Редакторът употребява автора, за до го себеизрази. Човешки инструменти си взаимодействат: това е, което ме удивлява и, признавам си, възхищава в редакторите.
Ако погледна от друга гледна точка, то Creative Commons е добра идеологическа крачка именно в тази посока. Така де, стига с тези автори и техните права.

[…]

Последният въпрос на Жасмина Тачева беше “Какво се случва днес?”; така се появи и заглавието.

Първа рецензия върху “Ще:” + интервю по Артефир

Доста изненадващо днес сутринта се появи и първата рецензия върху “Ще:“, един ден преди самата премиера на книгата. Текстът е публикуван в Public Republic; автор е Ваня Стефанова.

Много съм благодарен не само за усилията да се прочете стихосбирката и да се напише първия изобщо отзив (което винаги е трудно), но и за това, че ироничното в “Ще:” е забелязано, разбрано и оголено. Рецензията обаче не стои само при иронията, а разглежда множество подробности, похвати, детайли и теми. Не очаквах…

.

А това е интервю от вчера с Яна Пункина по Артефир (радио “Христо Ботев”). Благодаря й за разговра и интересните въпроси. Записът е качен и на сайта на БНР.

Покана за премиера на “Ще:”

Заповядайте на 1 февруари (сряда), 19:00 часа, в Нова театрална зала (СУ). Бих се радвал да се видим. Следващият път ще е след още 11 години.

В „Ще:“ има и случки, и рими, и ирония, и загадки; един важен числов магически квадрат; древно преосмисляне на културата в Кавказ; текстове за Джордано Бруно и д-р Петър Берон; изследване на триадата щения-общения-обобщения, която изгражда цялата книга; описание на 10 вида пишещи машини, чрез които са създадени всички текстове; дълга разходка из едно балканско общежитие; няколко метафорфози; много роботи; и накрая съвсем познати, класически емоции и страсти, които са напълно неизбежни. Всъщност това е заиграване и обличане на смъртта по всякакъв възможен, ироничен начин.

Плакат за премиера

.

Update 06.02.2012:
Мая Мирчева е представила в Public Republic чрез текст и снимки самата премиера. Благодаря!

Първоначални разговори върху “Ще:”

Благодарен съм на Валентин Дишев за първото изобщо отразяване на книгата, при това още преди две седмици; както и за публикуването на Weltmeister dodecacaecus mephitis преди 10 дена (текст, написан специално за точка срещу точка).
А сега и за естественото продължение – първи разговор в медия:

Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев) с ВБВ за книгата му „Ще:” (“Жанет 45″, 2011 г.):

(запис за ArsMedia от 20.01.2012 г., излъчен в 93-тото издание на “Страници”). Ето оригиналната публикация на интервюто: dictum.mediabg.eu/?p=5793

Ще: (’11)

Корица: Яна Лозева

Ще: на ВБВ

[с] ВБВ, автор и преводач, 2011
[с] Миглена Николчина, редактор, 2011
[с] Яна Лозева, фотографии и оформление, 2011
[с] Издателство “Жанет 45”, 2011

Разговори: Мария Калинова и Камелия Спасова
Коректор: Красимира Ангелова
Страниране: Гергана Икономова

Пловдив, година 2011
ISBN 978-954-491-760-9

Книгата излезе в петък, 30 декември 2011, и вече може да се купи от книжарниците или от страницата на Жанет 45. Очаквайте скоро и премиерата.

Благодаря на всички, които ми помогаха и работиха заедно с мен:
– по време на самото писане; през разговорите и четенията; през издаването на “Typographische Räume – Типографски стаи” (2004); или публикуването на бъдещи откъси от книгата във вестници и списания; през Литурнетата; в така важното за мен ръкописно четене (бистро “Алтера”); или насред странната атмосфера на флашмобовете, която трансформира някои идеи; както и по време на взаимодействието на речитативите в точка срещу точка или [акорд:еон]; накрая, разбира се, през оформлението и фотографиите; странирането; коректорската работа и финално: самото машинно отпечатване-подвързване на 30 декември и пътуването до Пловдив…

Забележително е колко много хора са участвали волно или неволно (дори и без да знаят) през тези 11 години, за да се стигне до издаването на Ще:

Книга на всеки 11 години

* Настояще
Преди много време, на 20 декември 2000 година, излезе Е:то. Както си личи и от заглавието, това беше книга за настоящето. “Настоящето” отмина отдавна и всъщност вече ме делят точно 11 години от онзи дебют.

* Бъдеще
Преди няколко часа, в последния работен ден (30 декември), излезе най-сетне продължението (или по-скоро развитието) – сбирката Ще: – една книга за бъдещето. Разбира се, двете издания са част от една и съща времева права; те са свързани и се различават всякак – стилистично, тематично, идеологически.

[ * Минало ]
След още 11 години смятам да се появи третата и последна книга. Тя, както може лесно да се предположи, ще бъде книга за миналото.

Убеден съм, че времето ни се явява именно така. В началото имаме предимно настояще, после постепенно започваме да проектираме бъдещето, а накрая притежаваме единствено някакво минало. Трилогията от книги следва този ритъм.

Световно поетическо четене (София)

Това е аудиозапис на четенето проведено снощи в Нова театрална зала (СУ).
Става дума за нова и глобална инициатива, която включва едновременното провеждане на 874 поетически четения в 540 градове на 107 страни по света на 24 септември 2011.

Софийското издание се осъществи благодарение на Миглена Николчина, Камелия Спасова и Културен център на СУ „Св. Климент Охридски”. Никола Маринов преведе първия манифест, а Ангел Симитчиев осигури музиката.

Участниците в реда на тяхното появяване:
Амелия Личева [Amelia Licheva], Ясен Василев [Yassen Vassilev], Ангел Симитчиев [Angel Simitchiev], Ясен Атанасов [Yassen Atanassov], Андриана Спасова [Andriana Spassova], Яница Радева [Yanitsa Radeva], Цочо Бояджиев [Tzotcho Boiadjiev], Боряна Кацарска [Boriana Katzarska], Цветелина Манова [Tsvetelina Manova]. ВБВ [VBV], Стоил Рошкев [Stoil Roshkev], Владимир Левчев [Vladimir Levchev], Стефан Иванов [Stefan Ivanov], Деян Деянов [Deyan Deyanov], Румен Баросов [Rumen Barosov], Едвин Сугарев [Edvin Sugarev], Петър Чухов [Petar Tchouhov], Никола Петров [Nikola Petrov], Никола Маринов [Nikola Marinov – Wayab], Иван Димитров [Ivan Dimitrov], Надежда Московска [Nadezhda Moskovska], Иван Ланджев [Ivan Landzhev], Миглена Николчина [Miglena Nikolchina], Илко Димитров [Ilko Dimitrov], Мария Калинова [Maria Kalinova], Калин Михайлов [Kalin Mikhaylov], Марин Бодаков [Marin Bodakov], Калин Терзийски [Kalin Terziiski], Лидия Кирилова [Lidia Kirilova], Камелия Спасова [Kamelia Spassova]

За съжаление в аудиозаписа липсва началото: Миглена Николчина, Амелия Личева и частично Ясен Василев са несправедливо отрязани. Просто в суматохата не съобразих веднага, че нося диктофон. Записът като цяло не е много качествен, но става за архив.

24 септември 2011, 18:00 ч., София
Нова театрална зала на СУ „Св. Кл. Охридски”
Плакатът

ПП
Признавам, че всичко световно ми изглежда тривиално и подозрително, но снощното четене беше достатъчно обрано и стегнато. Предстои световно продължение…

Пишещи машини – ІІІ

Преди 4 години, когато се появи този блог, всичко започна с въпроса “Коя е най-простата пишеща машина?” – беше ясно, че това е дългосрочна идея, която нито ще мога да реализирам напълно, нито дори ще мога да опиша детайлно… Надявах се поне да помисля за нея; и да има някакъв частичен продукт.

Засега се получи завършена (но все още непубликувана) книга, чието заглавие е Ще: – тя е изработена от десет типа пишещи машини:

0. Препис: o-ix
1. Букви и числа: x-xix
2. Списък: xx-xxix
3. Речник: xxx-xxxix
4. Читанка: xl-xlix
5. Теч: l-lix
6. Видрица: lx-lxix
7. Квадрант: lxx-lxxix
8. Буквеник: lxxx-lxxxix
9. Fabula rasa: xc-xcix

А самата книга предстои да се появи някъде…

ПП
Нарушавайки рязко стилистиката, тази информация се появи първо в новосъздадения публичен профил: доста двусмислено за пишеща машина.

Дада: Литературен вестник, год. ХХ, бр. 18

От няколко дена в интернет е достъпен бр. 18 на Литературен вестник, който е съсредоточен и разпилян около бъдещето на Дада.

Дада е най-радикалното течение в рамките на модернизма и повратна точка в история на изкуството. Хем е закономерно, хем е изненадващо, но доскоро на български език не е имало нищо за това социално и културно събитие-самоубийство. Като изключим донякъде Кирил Кръстев (20-те години на ХХ век)… за дада са се носили предимно слухове и преразкази. Вероятно причината е, че литературата ни – от самото й раждане до скорошната й смърт – е била винаги в плен на смисъла и сантиментализма.
Благодарение на Младен Влашки през 2008 излиза специален брой на сп. “Страница”, в който са публикувани важни текстове – манифести, стихотворения и спомени.
Сега Литературен вестник тръгва в друга посока, прави следваща крачка и пита: какво е бъдещето на дадаизма?

Редакторите в бр. 18 твърдят, че “това вече не е литературен вестник” и обявяват петилетката на Дада: през 2016 ще се навършат 100 години и това е само част от подготовката. Ето още информация за броя и премиерата. Четете и пишете.

.

ВАЖНО: “Литературен вестник” предоставя на свободен достъп част от своите стари броеве: в БОХИ или пък на техния сайт. Заслужава си.