Преди около година (през април 2016 г.) създадох най-сетне профил във Фейсбук, за да може съкращението ВБВ да бъде тагвано самостоятелно. По подобие на имейла – vebeve@gmail.com – така и тук името е @vebeve, което почти се доближава до въбъвъ.
ВБВ
Manu propria ІІ: Приспивни капки за нос
На 17 декември 2015 г. се появи официално втората част от онлайн книгата Manu propria, където заедно с Елина Кръстева-Zlina оформихме две съвместни страници като една – нейната илюстрация „Малкият принц“ на 258 с. заедно със стихотворението „Приспивни капки за нос“ на 259 с. Представянето на всеки от нас двамата е преди това. Допълването ни в случая като стил, образи и история е прекрасно.
Това по-надолу всъщност е цялата книга, изчакайте да се зареди и я разгледайте:
Тук може да се види целия проект Manu propria, в момента вече се е разраснал до четири отделни книги. Включени са наистина огромно и разнородно количество поети, писатели, художници, фотографи, дизайнери и т.н.
ПП
Всъщност стихотворението и илюстрацията се появиха онлайн още на 6 май 2015 г. – едновременно в блога на Manu propria и във Фейсбук. А ето линк към страниците ни поотделно: представянето ни и отново илюстрацията и стихотворението.
20 години след „in medias res“
За първи път публикувах през пролетта на 1995 година. Тогава бях ученик в 10 клас и тъкмо се бях включил – донякъде случайно – в клуб „Гео Милев“ (с председател Пламен Александров). Първата ми публикация (вж. сканирано копие) беше в един малко странен и вече забравен „Славянски вестник“ (бр. 3-4, март-април 1995).
Оттогава минаха вече 20 години и сега, когато разгръщам този стар брой, ми правят впечатление неща, които тогава не съм забелязвал или пък по-късно съм забравил:
– става дума за „издание на славянското дружество в България ‘Глобус’“;
– пише, че вестникът се разпространява в 21 страни и региони;
– цената е 10 лева, вестникът е голям формат, 8 страници;
– на последната страница има следната информация: „вестникът излиза със съдействието на Пресгрупа ‘168 часа’“
– главен редактор е Лъчезар Еленков и има наистина огромен редакционен съвет;
– вестникът има много видима идеологическа платформа;
Вместо тези официални факти си спомням някакви ученически вълнения. Иначе бих добавил следното:
– В началото публикувах без псевдоним;
– Пишех все още на пишеща машина;
– Към публикацията в случая имаше дори приложена снимка;
– Това, което излезе, беше едно кратко стихче, което (заради ширината на карето) изглеждаше различно от това, което си представях и напечатах;
– То бе написано през ноември 1994 и в самата публикация също е датирано.
– Заглавието беше Medias Res (лат.) или Зелените ябълки на смъртта.
– Ето и самият текст, сканиран.
– Това именно е Zowler, 1995 г., упоменат в стихосбирката Е:то.
По заглавието си личи, че това не беше начало, а започване от средината. И така досега: in medias res.
Деветдесетте…
…са непрекъснат автостоп; стенвестници по улиците (залепване с кабърчета или тиксо); съветски фотоапарати и черно-бели ленти ORWO с изтекъл срок на годност; диапозитивни ленти; много хора по площадите; радио; оставени бележки под камъните; Сухото (пещерняците му викат Хълми); „Ах, Мария” и Френските поети сюрреалисти (+ Лотреамон); много кинематография и Мариус Куркински; ксерокопирани текстове на песни (за справка пл. „Славейков”); dial up и звукът на модема; DOS и Windows 3.11; носене на касетофона по магистралата; Коса; „Малка носовка” и старият правопис; любов; приятели; „Книга” на Ясен Атанасов; таванът; в-к „Албион”; НБКМ; къпане в морето през всеки един от месеците; влакове, купета и велосипеди; 9774; няколко години разлепване на седмичната кинопрограма на „Дом на киното” из София; „какви са тези странни хора?”; редакторите, редактирането, Ред.гру; за кратко – нощни трамваи с пердета в София; постоянно преименуване на улици и булеварди; (продължителни) литературни войни; вдигаш слушалката на телефона: тъ-тъ-тъъъ; политика, стачки и плурализъм; фонокарти; пантомима; корейски език; спални чували; супа на огъня с морска вода; Бургас-София, класа 2, влак 322, час 14:10, дата 26.08.1997 г., 1800.00 лева (с намаление за студенти); Черната Дора; моята баба и грижата; организиране на изложби; инцидентът в пещерата; градинари и военни маневри в пустинята Негев; на един обгорял лист: „…Лапам мундщука и скачам […] Слънце непромокаемо […] Слънце със Слънце запалено…”; пътувания, пътешествия и маршрутни дневници; пишещи машини пред нотариата; изложби и представления в подземието на НДК; денонощните разговори на „Мечката”; Шах; Футбол; нощно къпане; конструиране на морски сал; фотолаборатории в различни апартаменти и помещения; всякакви любовни фигури – триъгълници, квадрати, кръгове; Дани; Варна, 01.12.1995 г., 220 лева на нощ; дъска за рисуване; кино-университет в Одеон с Тодор Андрейков; Рок Филм Фест и Група приятели; Бургас-София, класа 2, влак 827, час 22:10, дата 22.02.1996 г., 131.00 лева (с намаление за ученици); сестра ми и Lockenhaus; сто години самота и скитня; жени-магьосници; в-к „Феномен”, „Психо” и Silva метод; La piovra и Корадо Катани; електронна игра „Добрият рицар” + „Каратека”; 133 ЕСПУ; 18 СОУ; Шалом; вътрешният двор; котешкият двор; бродене по улиците; нож и дялкане на дървени фигури; трениране на падания върху асфалт; киносалони за порно филми; музиката от шейсетте и Джулая, после Октоубър; Nirvana; (пре)запис на касетки в разни нелегални, подземни студия и избор по каталог [Oldies]; училище и университет (ще го повторя пак: 90-те са училище и университет); Vertical Features Remake и The Falls на Грийнауей (13 и 18 май 1997, Дом на киното); Литературен вестник; носи се Горан Брегович; потискащи купони; бандата на Джопето; Франц Кафка и едно писмо до баща ми; незабравимото лято в Обзор, което промени всичко; Доорс и „дверите”; името „ВБВ”; шпаньолски бълнувания…
Публикувано на стр. 55 в сп. „Ах, Мария”, Българската литература като списание, брой 16, 2009. Част от списанието го има онлайн.
ΧΑΟΣ (редакторски манифест)
пи = 3,14159…
пи = 6
пи = ЛВ, бр. 27, 15.07.2015
пи = 314etc.com
Снимка: Яна Лозева
пи, отляво надясно: ВБВ, Мария Калинова, Димитър Божков, Камелия Спасова, Юнуз М. Юнуз, Огнян Касабов и т.н.: хаос.
Самият манифест (с добавени линкове и коректорски поправки) може да бъде прочетен вече и на този отделен сайт: http://314etc.com/chaos
Крайна пауза
Паузата е крайно необходима. Нарушавам я единствено, защото съм забравил да спомена тези две неща:
Миналата година
…имаше още едно интервю, този път от две части (Машинни метаморфози и Времето срещу бъдещето), за което съм много благодарен на Демиан Рокосовски – удоволствие е когато има трудни и смислени въпроси насреща.
…написахме един съвместен текст с Камелия Спасова и Мария Калинова “Нулите на картографията” и с това почти завършихме идеята си за Отворена литература.
Това е. Паузата, надявам се, ще продължи още.
ПП
През това време несъзнаваното и несъзнателното извършват равносметки, преоткриват връзки, съзвадват нови асоциации, възстановяват тялото и съзнанието, стареят, трупат архив. Паузата е дистанция, наблюдение и избягване на времето. Нужна е; особено ако целта е да се разархивира след време именно миналото (през 2022).
Разговор: “Бъдещето идва на части”
…въпросите на Жасмина Тачева бяха действително интересни, обхващаха дълъг период от време (1997-2010) и бяха неочаквано конкретни.
Исках да помисля внимателно върху тях и тя ми даде достатъчно време (реших обаче да не отговарям засега на някои по-сложни въпроси; и те отпаднаха). Всъщност ми се създаде усещане за общуване, а не за интервю, което е прекрасно чувство. Затова възприемам този разговор и като самостоятелен текст. Със сигурност това е най-цялостното интервю, в което съм участвал.
Надявам се отговорите, публикувани в Public Republic, да са достатъчно ясни и смислени. Ето един кратък откъс за същността на редактирането и Ред.гру:
[…]
Редакторът като новия автор. Доколко има свободата да изразява собствената си идея чрез чуждия текст?
Да, редакторът е новият автор. Но редакторът не трябва да изразява просто своите чувства и мисли. Той е удивителна фигура, защото трябва да помогне на автора да изкаже себе си по-добре.
Редакторът е най-добрият възможен читател. А в някакъв смисъл той е и най-добрият писател – той пише чрез друг, той пише чрез чуждо тяло, през чуждо съзнание, мисли и думи. Авторът просто е инструмент за редактора. Но парадоксално: този инструмент всъщност изразява себе си.
Редакторът употребява автора, за до го себеизрази. Човешки инструменти си взаимодействат: това е, което ме удивлява и, признавам си, възхищава в редакторите.
Ако погледна от друга гледна точка, то Creative Commons е добра идеологическа крачка именно в тази посока. Така де, стига с тези автори и техните права.[…]
Последният въпрос на Жасмина Тачева беше “Какво се случва днес?”; така се появи и заглавието.
Първа рецензия върху “Ще:” + интервю по Артефир
Доста изненадващо днес сутринта се появи и първата рецензия върху “Ще:“, един ден преди самата премиера на книгата. Текстът е публикуван в Public Republic; автор е Ваня Стефанова.
Много съм благодарен не само за усилията да се прочете стихосбирката и да се напише първия изобщо отзив (което винаги е трудно), но и за това, че ироничното в “Ще:” е забелязано, разбрано и оголено. Рецензията обаче не стои само при иронията, а разглежда множество подробности, похвати, детайли и теми. Не очаквах…
.
А това е интервю от вчера с Яна Пункина по Артефир (радио “Христо Ботев”). Благодаря й за разговра и интересните въпроси. Записът е качен и на сайта на БНР.
Покана за премиера на “Ще:”
Заповядайте на 1 февруари (сряда), 19:00 часа, в Нова театрална зала (СУ). Бих се радвал да се видим. Следващият път ще е след още 11 години.
В „Ще:“ има и случки, и рими, и ирония, и загадки; един важен числов магически квадрат; древно преосмисляне на културата в Кавказ; текстове за Джордано Бруно и д-р Петър Берон; изследване на триадата щения-общения-обобщения, която изгражда цялата книга; описание на 10 вида пишещи машини, чрез които са създадени всички текстове; дълга разходка из едно балканско общежитие; няколко метафорфози; много роботи; и накрая съвсем познати, класически емоции и страсти, които са напълно неизбежни. Всъщност това е заиграване и обличане на смъртта по всякакъв възможен, ироничен начин.
.
Update 06.02.2012:
Мая Мирчева е представила в Public Republic чрез текст и снимки самата премиера. Благодаря!
Първоначални разговори върху “Ще:”
Благодарен съм на Валентин Дишев за първото изобщо отразяване на книгата, при това още преди две седмици; както и за публикуването на Weltmeister dodecacaecus mephitis преди 10 дена (текст, написан специално за точка срещу точка).
А сега и за естественото продължение – първи разговор в медия:
Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев) с ВБВ за книгата му „Ще:” (“Жанет 45″, 2011 г.):
(запис за ArsMedia от 20.01.2012 г., излъчен в 93-тото издание на “Страници”). Ето оригиналната публикация на интервюто: dictum.mediabg.eu/?p=5793