Паузата е крайно необходима. Нарушавам я единствено, защото съм забравил да спомена тези две неща:
Миналата година
…имаше още едно интервю, този път от две части (Машинни метаморфози и Времето срещу бъдещето), за което съм много благодарен на Демиан Рокосовски – удоволствие е когато има трудни и смислени въпроси насреща.
…написахме един съвместен текст с Камелия Спасова и Мария Калинова „Нулите на картографията“ и с това почти завършихме идеята си за Отворена литература.
Това е. Паузата, надявам се, ще продължи още.
ПП
През това време несъзнаваното и несъзнателното извършват равносметки, преоткриват връзки, съзвадват нови асоциации, възстановяват тялото и съзнанието, стареят, трупат архив. Паузата е дистанция, наблюдение и избягване на времето. Нужна е; особено ако целта е да се разархивира след време именно миналото (през 2022).