За първи път публикувах през пролетта на 1995 година. Тогава бях ученик в 10 клас и тъкмо се бях включил – донякъде случайно – в клуб „Гео Милев“ (с председател Пламен Александров). Първата ми публикация (вж. сканирано копие) беше в един малко странен и вече забравен „Славянски вестник“ (бр. 3-4, март-април 1995).
Оттогава минаха вече 20 години и сега, когато разгръщам този стар брой, ми правят впечатление неща, които тогава не съм забелязвал или пък по-късно съм забравил:
– става дума за „издание на славянското дружество в България ‘Глобус’“;
– пише, че вестникът се разпространява в 21 страни и региони;
– цената е 10 лева, вестникът е голям формат, 8 страници;
– на последната страница има следната информация: „вестникът излиза със съдействието на Пресгрупа ‘168 часа’“
– главен редактор е Лъчезар Еленков и има наистина огромен редакционен съвет;
– вестникът има много видима идеологическа платформа;
Вместо тези официални факти си спомням някакви ученически вълнения. Иначе бих добавил следното:
– В началото публикувах без псевдоним;
– Пишех все още на пишеща машина;
– Към публикацията в случая имаше дори приложена снимка;
– Това, което излезе, беше едно кратко стихче, което (заради ширината на карето) изглеждаше различно от това, което си представях и напечатах;
– То бе написано през ноември 1994 и в самата публикация също е датирано.
– Заглавието беше Medias Res (лат.) или Зелените ябълки на смъртта.
– Ето и самият текст, сканиран.
– Това именно е Zowler, 1995 г., упоменат в стихосбирката Е:то.
По заглавието си личи, че това не беше начало, а започване от средината. И така досега: in medias res.