ВБВ

…въпросите на Жасмина Тачева бяха действително интересни, обхващаха дълъг период от време (1997-2010) и бяха неочаквано конкретни.

Исках да помисля внимателно върху тях и тя ми даде достатъчно време (реших обаче да не отговарям засега на някои по-сложни въпроси; и те отпаднаха). Всъщност ми се създаде усещане за общуване, а не за интервю, което е прекрасно чувство. Затова възприемам този разговор и като самостоятелен текст. Със сигурност това е най-цялостното интервю, в което съм участвал.

Надявам се отговорите, публикувани в Public Republic, да са достатъчно ясни и смислени. Ето един кратък откъс за същността на редактирането и Ред.гру:

[…]

Редакторът като новия автор. Доколко има свободата да изразява собствената си идея чрез чуждия текст?

Да, редакторът е новият автор. Но редакторът не трябва да изразява просто своите чувства и мисли. Той е удивителна фигура, защото трябва да помогне на автора да изкаже себе си по-добре.
Редакторът е най-добрият възможен читател. А в някакъв смисъл той е и най-добрият писател – той пише чрез друг, той пише чрез чуждо тяло, през чуждо съзнание, мисли и думи. Авторът просто е инструмент за редактора. Но парадоксално: този инструмент всъщност изразява себе си.
Редакторът употребява автора, за до го себеизрази. Човешки инструменти си взаимодействат: това е, което ме удивлява и, признавам си, възхищава в редакторите.
Ако погледна от друга гледна точка, то Creative Commons е добра идеологическа крачка именно в тази посока. Така де, стига с тези автори и техните права.

[…]

Последният въпрос на Жасмина Тачева беше „Какво се случва днес?“; така се появи и заглавието.

Благодарен съм на Валентин Дишев за първото изобщо отразяване на книгата, при това още преди две седмици; както и за публикуването на Weltmeister dodecacaecus mephitis преди 10 дена (текст, написан специално за точка срещу точка).
А сега и за естественото продължение – първи разговор в медия:

Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев) с ВБВ за книгата му „Ще:” (“Жанет 45″, 2011 г.):

(запис за ArsMedia от 20.01.2012 г., излъчен в 93-тото издание на “Страници”). Ето оригиналната публикация на интервюто: dictum.mediabg.eu/?p=5793

Ще: на ВБВ

[с] ВБВ, автор и преводач, 2011
[с] Миглена Николчина, редактор, 2011
[с] Яна Лозева, фотографии и оформление, 2011
[с] Издателство „Жанет 45“, 2011

Разговори: Мария Калинова и Камелия Спасова
Коректор: Красимира Ангелова
Страниране: Гергана Икономова

Пловдив, година 2011
ISBN 978-954-491-760-9

Книгата излезе в петък, 30 декември 2011, и вече може да се купи от книжарниците или от страницата на Жанет 45. Очаквайте скоро и премиерата.

Благодаря на всички, които ми помогаха и работиха заедно с мен:
– по време на самото писане; през разговорите и четенията; през издаването на „Typographische Räume – Типографски стаи“ (2004); или публикуването на бъдещи откъси от книгата във вестници и списания; през Литурнетата; в така важното за мен ръкописно четене (бистро „Алтера“); или насред странната атмосфера на флашмобовете, която трансформира някои идеи; както и по време на взаимодействието на речитативите в точка срещу точка или [акорд:еон]; накрая, разбира се, през оформлението и фотографиите; странирането; коректорската работа и финално: самото машинно отпечатване-подвързване на 30 декември и пътуването до Пловдив…

Забележително е колко много хора са участвали волно или неволно (дори и без да знаят) през тези 11 години, за да се стигне до издаването на Ще:

* Настояще
Преди много време, на 20 декември 2000 година, излезе Е:то. Както си личи и от заглавието, това беше книга за настоящето. „Настоящето“ отмина отдавна и всъщност вече ме делят точно 11 години от онзи дебют.

* Бъдеще
Преди няколко часа, в последния работен ден (30 декември), излезе най-сетне продължението (или по-скоро развитието) – сбирката Ще: – една книга за бъдещето. Разбира се, двете издания са част от една и съща времева права; те са свързани и се различават всякак – стилистично, тематично, идеологически.

[ * Минало ]
След още 11 години смятам да се появи третата и последна книга. Тя, както може лесно да се предположи, ще бъде книга за миналото.

Убеден съм, че времето ни се явява именно така. В началото имаме предимно настояще, после постепенно започваме да проектираме бъдещето, а накрая притежаваме единствено някакво минало. Трилогията от книги следва този ритъм.

Това е аудиозапис на четенето проведено снощи в Нова театрална зала (СУ).
Става дума за нова и глобална инициатива, която включва едновременното провеждане на 874 поетически четения в 540 градове на 107 страни по света на 24 септември 2011.

Софийското издание се осъществи благодарение на Миглена Николчина, Камелия Спасова и Културен център на СУ „Св. Климент Охридски”. Никола Маринов преведе първия манифест, а Ангел Симитчиев осигури музиката.

Участниците в реда на тяхното появяване:
Амелия Личева [Amelia Licheva], Ясен Василев [Yassen Vassilev], Ангел Симитчиев [Angel Simitchiev], Ясен Атанасов [Yassen Atanassov], Андриана Спасова [Andriana Spassova], Яница Радева [Yanitsa Radeva], Цочо Бояджиев [Tzotcho Boiadjiev], Боряна Кацарска [Boriana Katzarska], Цветелина Манова [Tsvetelina Manova]. ВБВ [VBV], Стоил Рошкев [Stoil Roshkev], Владимир Левчев [Vladimir Levchev], Стефан Иванов [Stefan Ivanov], Деян Деянов [Deyan Deyanov], Румен Баросов [Rumen Barosov], Едвин Сугарев [Edvin Sugarev], Петър Чухов [Petar Tchouhov], Никола Петров [Nikola Petrov], Никола Маринов [Nikola Marinov – Wayab], Иван Димитров [Ivan Dimitrov], Надежда Московска [Nadezhda Moskovska], Иван Ланджев [Ivan Landzhev], Миглена Николчина [Miglena Nikolchina], Илко Димитров [Ilko Dimitrov], Мария Калинова [Maria Kalinova], Калин Михайлов [Kalin Mikhaylov], Марин Бодаков [Marin Bodakov], Калин Терзийски [Kalin Terziiski], Лидия Кирилова [Lidia Kirilova], Камелия Спасова [Kamelia Spassova]

За съжаление в аудиозаписа липсва началото: Миглена Николчина, Амелия Личева и частично Ясен Василев са несправедливо отрязани. Просто в суматохата не съобразих веднага, че нося диктофон. Записът като цяло не е много качествен, но става за архив.

24 септември 2011, 18:00 ч., София
Нова театрална зала на СУ „Св. Кл. Охридски”
Плакатът

ПП
Признавам, че всичко световно ми изглежда тривиално и подозрително, но снощното четене беше достатъчно обрано и стегнато. Предстои световно продължение…

Преди 4 години, когато се появи този блог, всичко започна с въпроса „Коя е най-простата пишеща машина?“ – беше ясно, че това е дългосрочна идея, която нито ще мога да реализирам напълно, нито дори ще мога да опиша детайлно… Надявах се поне да помисля за нея; и да има някакъв частичен продукт.

Засега се получи завършена (но все още непубликувана) книга, чието заглавие е Ще: – тя е изработена от десет типа пишещи машини:

0. Препис: o-ix
1. Букви и числа: x-xix
2. Списък: xx-xxix
3. Речник: xxx-xxxix
4. Читанка: xl-xlix
5. Теч: l-lix
6. Видрица: lx-lxix
7. Квадрант: lxx-lxxix
8. Буквеник: lxxx-lxxxix
9. Fabula rasa: xc-xcix

А самата книга предстои да се появи някъде…

ПП
Нарушавайки рязко стилистиката, тази информация се появи първо в новосъздадения публичен профил: доста двусмислено за пишеща машина.

От няколко дена в интернет е достъпен бр. 18 на Литературен вестник, който е съсредоточен и разпилян около бъдещето на Дада.

Дада е най-радикалното течение в рамките на модернизма и повратна точка в история на изкуството. Хем е закономерно, хем е изненадващо, но доскоро на български език не е имало нищо за това социално и културно събитие-самоубийство. Като изключим донякъде Кирил Кръстев (20-те години на ХХ век)… за дада са се носили предимно слухове и преразкази. Вероятно причината е, че литературата ни – от самото й раждане до скорошната й смърт – е била винаги в плен на смисъла и сантиментализма.
Благодарение на Младен Влашки през 2008 излиза специален брой на сп. „Страница“, в който са публикувани важни текстове – манифести, стихотворения и спомени.
Сега Литературен вестник тръгва в друга посока, прави следваща крачка и пита: какво е бъдещето на дадаизма?

Редакторите в бр. 18 твърдят, че „това вече не е литературен вестник“ и обявяват петилетката на Дада: през 2016 ще се навършат 100 години и това е само част от подготовката. Ето още информация за броя и премиерата. Четете и пишете.

.

ВАЖНО: „Литературен вестник“ предоставя на свободен достъп част от своите стари броеве: в БОХИ или пък на техния сайт. Заслужава си.

Премиерата е днес: събота, 21 май, от 16:00 часа, в Dada Cultural Bar.

… преводни текстове, манифести, становища, анкети, критически набези, важни архивни образи, редакторски намеси и един специален дадаистичен комикс от the fridge. В този брой излизат за първи път на български език едни от ключовите манифести на дадаизма (за останалите – купи си важния брой 1 от 2008 на сп. „Страница“). И всичко това с една цел: не просто представяне, а има ли бъдеще дада?

Имената (по азбучен ред):
Александър Кьосев, Алексей Кручоних, Амелия Личева, Андре Бретон, Ани Васева, Бенжамен Пере, Богдана Паскалева, Боян Манчев, Валтер Меринг, Велимир Хлебников, Виргиния Захариева, Владимир Левчев, Гео Милев, Георг Грос, Герхард Прайс, Дарин Тенев, Димитър Божков, Димитър Камбуров, Димитър Кенаров, Едвин Сугарев, Ели Гинева, Зорница Радева, Иван Дончев, Ивана Ненчева, Ивайло Иванов, Йоханес Баадер, Камен Алексиев, Кирил Кръстев, Луи Арагон, Макс Ернст, Ман Рей, Мария Липискова, Марсел Янко, Митко Новков, Миглена Николчина, Михаела Димитрова, Младен Влашки, Момчил Христов, Моника Вакарелова, Наталия Тодорова, Огнян Касабов, Пол ван Остайен, Раул Хаусман, Рихард Хюлзенбек, Тристан Цара, Тео ван Дьосбург, Франсис Пикабия, Франц Юнг, Helle Dalgaard, Хуго Бал, Юнуз Юнуз, Ясен Згуровски

Редактори на „Това вече не е литературен вестник“: Камелия Спасова, Мария Калинова и ВБВ

.

С всичко това обявяваме, че предстои петилетката на Дада: през 2016 ще се навършат 100 години; и отбелязваме нейното начало: сега.

ПП
Елате на премиерата, ще има специална изненада…