Благодарание на идеята, дошла от wayab, както и на редакторската и организационна работа от страна на Камелия Спасова и Мария Калинова, в събота се проведе една наистина необичайна среща в the fridge. С изключение на кратката безсмислена дискусия (малко преди края), всичко останало беше съзидателно, концентрирано, искрено и вдъхновяващо. Прозвучаха на глас различни идеи за утопии и антиутопии, публикувани в последния брой на „Литературен вестник“. Музиката беше на wayab, а като образователен фон течаха кадри от филмите:
Man Ray – Le retour à la raison [1923]
Fernand Léger – Ballet mécanique [1924]
Jean Mitry – Pacific 231 [1949]
Chris Marker – La jetée [1962]
George Lucas – THX 1138 [1971]
Андрей Тарковски – Сталкер [1979]
Peter Greenaway – Prospero’s Books [1991]
За авторите и цялостната идея, погледнете в обявата за събитието.
ПП
Тъй като поради техническа грешка в броя на „Литературен вестник“ са пропуснати последните три реда от „Утопия на Universitas (становище на Ред.гру за дома на последното знание; стихотворни тезиси)„, реших да публикувам тук финала (като допълнение към вестника):
…
5. След последователното какво, как, къде и кога, остава да отговорим на петия въпрос – Защо?:„Ухото знае
око. Окото знае като пръсти. Пръстите – като език.
А езикът улавя всички ухания смолисто течни
преглъщам полепват това което знам и така тялото събира
себе си после твоето другите после защото общото себе си
ухо знае като общото око знае като пръсти общите пръсти
като език улавяме преглъщаме в безкрайни езикови всички
тела ухания навред преглъщаме това което знаем чуваме
и за последно разбирам е:
защото Ухото разбира като
око. Окото знае като език. Езикът ухания.”