начало - идеи - текстове - книги - [ред.гру] - [дыр ряжущ] - блог

Ухо и его

Чернови, бележки — ВБВ on 24. 10. 2007 at 12:49 pm

If you develop an ear for sounds that are musical it is like developing an ego. You begin to refuse sounds that are not musical and that way cut yourself off from a good deal of experience.

John Cage
(1912 - 1992)

- -

Лондон. London Wharf

Чернови, бележки — ВБВ on 16. 10. 2007 at 6:11 pm

І.
Тъй като Лондон е лично преживяване, което не е нужно да споделям пред всички, ще използвам една обща метафора - Горчивосладката симфония на Върв (1). Тя се появи след разговор в Juniper House (2) и после ми пресече пътя (3).

  • (1) Колкото и да се изприказва за съдебното дело между Rolling Stones и Verve и преминаването на правата към Джагър и Ричърдс, смятам че всичко може да се резюмира в ироничната реплика на Ашкрофт: “Това е най-добрата песен, която Джагър и Ричардс са написали за последните 20 години”.
    Накратко: добре, че са Върв, за да има подобна симфония.
  • (2) Песента ми я припомни Джисова и е само една страна от това разнолико място. Само една.
  • (3) Ето карта на града, която показва от къде тръгва Ричард Ашкрофт.
  • ІІ.
    Иначе си мисля за един бъдещ London Wharf: изоставени и потънали кораби, темзови чайки, няколко подземни влака с индийско желязо и за това, че “брегът никога не е само един” - Щ.

    - -

    Йезум (Виена)

    Ред.гру, Текстове, Чернови, бележки — ВБВ on 2. 09. 2007 at 3:28 am

    Ненадейно посетих Leopold Museum (Виена). Има колекция от забележителни картини и типична за повечето музеи изключително посредствена и подвеждаща подредба.

    Леополд

    .

    І. Сгради
    В просторни, стерилни и бели зали са събрани накуп няколко платна и скици от Егон Шиле. В същия тип зала, но на долния етаж, са разположени витражите, пощенските марки, банкнотите и плакатите от Коло Мозер. А в подземието може да се открие концептуалната графика на Пол Ротердам. Учудващо е как един експресионист, един масов сецесион и един философстващ график трябва да се справят с една и съща архитектура и интериор. Това може да изглежда дори като предизвикателство ако не беше съчетание от непредвидливост, консерватизъм и институционалност.

    Защото за музея е почти без значение какво ще изложи. Дори се чудя - как подхожда архитектът в този конкретен случай? Как се прави принципно музей? Питам се, защото повечето музейни сгради са всъщност напълно взаимозаменяеми; освен че някои от тях са просто бивши опразнени дворци.
    Архитектът въобще не изглежда да е мислил за конкретни картини или художници (Клее, Шагал, Бош, Кокошка или Пол Ротердам). И да e мислил, явно не са го разбрали. В крайна сметка пред нас стои универсална институция, а не собствено място за картини. И това е първата преграда към тях.

    Леополд

    Искам да задам няколко изкуствени въпроса като упражнение: а защо залите трябва да са винаги големи? Защо няма повече ниши за самостоятелни предмети? Защо няма кресла в близост до картините? Защо няма лупи за текстурата на платната? Защо няма подходящ интериор към всеки предмет? Ясно е, че всичко това би било сложна музейна интерпретация и би положило картината на съвсем конкретно (може би чуждо на автора) място. Но нима “абстрактното” пространство не е също тълкуване? Нима въобще картината има естествено място или пък самият музей е нещо естествено?

    .

    ІІ. Подредби
    Какво обаче става с това вътрешното архитектурно хале когато се появи определена постоянна или пътуваща колекция? Уредниците, кураторите и музейните работници опитват да разположат картините по такъв начин (и въпреки всеядността на сградата), че да са в някаква формална хармония: геометрична и цветова.

    Отклонение: Егон Шиле
    Разглеждам картините и моментално се натрапват повтарящите се мотиви, лица и цветни петна. Усеща се съседството на къщите от различните картини. Различни сгради, рисувани в различно време, но част от същата улица, същия квартал, същия град. Работата на един куратор би трябвало да бъде възстановяването или създаването на фабула. А не просто да разположи произведенията със сходен размер вляво, до тях да сложи светлата и голяма картина, тъй като има място, а онази с убитите цветове да е по-близо или по-далече от прозореца. Сякаш историята и вътрешните връзки между отделните произведения са без значение. Всъщност в най-добрия случай картините са подредени хронологично. А това отново е външен за тях фактор, както е геометричното им разположение в една голяма зала. Какво имаме: картината спрямо стената, картината спрямо хронологията, картината спрямо размера на съседната картина… А нима няма случки във тези предмети - картините? Нима тези случки не са знаменателни?
    Да, формално-геометричното и хронологичното са също интерпретации, не по-слаби от всяка друга. Не ми допада обаче, че са мързеливи интерпретации. Това е втората преграда към изложбата. Именно затова не може да има никаква вътрешна история между отделните картини.

    Отклонение: Географската карта на Егон Шиле
    Знам, че е по-сложно да се направи карта на Егон Шиле, защото тя ще включва неговите градски къщи, разположени единствено според тяхното съседство. Персонажите ще живеят в съответните (си) стаи по различните етажи на тези разкрачени постройки. И някои от тях ще са в роднински или любовни връзки по между си или ще имат биография, продължаваща години: старост, майчинство, осакатяване, устременост… Пейзажите, които е рисувал Шиле, ще са гледката през прозорците на тези многобройни схлупени спални и крайградски кухни. Ще получим един град с предградия и странни съдби, а не отчужденото до пренасищане изложбено пространство на музея за съвременно изкуство. Ще има цялост и събитие. И ще се видят празните места в творчеството на Шиле - ненарисуваните сгради, неописаните лица и неизразената болезненост. Само така може реално да се преживее това, че той е починал на 28, внезапно. И не може да не е оставил бели петна; в музея Леополд те обаче липсват.

    Детайл от Леополд

    .

    ІІІ. Лично
    Освен това се чудя, поради каква причина в изложбените халета трябва да се добива винаги само обща представа за художника, а не индивидуален поглед към всяка картина. Всъщност отделните произведения наистина се губят – човек винаги е на крака и се разхожда непрестанно сред някакви шедьоври. Има нещо нелепо и принудително. Самата атмосфера не предполага лично отношение към единичното произведение. Това е третата преграда, за която искам да спомена.

    Уточнявам, че на мен ми харесва съвременната калейдоскопична култура, както и традиционното вавилонско смешение, но освен общата суматоха, харесвам и изнесените детайли. И не разбирам защо до такава степен липсва второто. Няма никакъв интерес, старание и стратегия за извеждане на отделната картина като нещо особено и самостоятелно. Всъщност няма картина. Има колекции.

    .

    ІV. Още по-лично
    Не възразявам толкова на музеите, колкото на себе си - изведнъж осъзнах как очаквам и си представям изложбените зали именно такива, каквито съм ги срещал почти навсякъде. Дори и най-раздвижените от тях всъщност повтарят спомената структура. Имам обаче силното усещане, че музеите едва сега започват…

    И едно възражение, което бих приел веднага: всичко споменато до тук е самата дефиниция за музей. Глупаво е човек да роптае срещу установени дефиниции. Е, аз искам само да я обърна наопаки. И тъй като това вече е правено отдавна, сега и аз се присъединявам към обратното въртене. Имам ясна цел - да очертавам граници, които искам да прескоча. Посочих три от тях.

    - -

    Хартия

    Чернови, бележки — ВБВ on 22. 08. 2007 at 10:42 pm

    Днес си купих 20 листа амбалажна хартия за работа. Пробна покупка. Размерът е 1 метър на 70 сантиметра. Всъщност заема цялата дървена маса - като покривка. Изглежда добре; и усещам, че ще се (с)работи добре.

    Мисля си, че така е много по-лесно да се организират книги и идеи - и заради размера, и заради материала, и заради естетическия вид. Всъщност това е образец за чернова…

    (недовършено)

    - -

    Чор ҷавон

    Чернови, бележки — ВБВ on 7. 08. 2007 at 10:00 pm

    Равон шуданд чор ҷавон, ҳар чор гирифтанд камон
    онҳо шуданд пур армон. Ё Мавло(н)! Ё Мавло! Ё Мавло!

    Падар ки гуфт ба писар: “Имруз накун ҳеч сафар,
    сафаратон пур хатар!”. Ё Мавло! Ё Мавло! Ё Мавло!

    * [Модар гуфто: "Бачҳо мо, асто нестам ман резо,
    хатаратон бар худо!". Ё Мавло! Ё Мавло! Ё Мавло!]

    Кадам задай як бора, тарма расид аз дора,
    мулло бихон ҷаноза. Ё Мавло! Ё Мавло! Ё Мавло!

    * [Модар ки гиря мекард, сангҳоро бар сар мекард
    Нолаи бача мекард. Ё Мавло! Ё Мавло! Ё Мавло!]

    - -

    Beatbox 01

    Пишещи машини, Чернови, бележки — ВБВ on 18. 06. 2007 at 9:17 pm

    [ bo _ t b / kch _ bo _ / t b t b / kch _ ts _ ]
    [ bo _ t b / kch _ bo _ / t b t b / kch _ ts _ ]
    [ bo _ t b / kch _ bo _ / t b t b / kch _ ts _ ]

    Обяснение:
    Това е поздрав. И всъщност продължение от предишната публикация (”Юурчок, Абонджий, Кенаров, Радулова, Рошкев“). Поздравът е изразен в стандартен бийтбокс запис. Можете да чуете как звучи поне първият ред.

    - -

    Неписани яйца

    Чернови, бележки — ВБВ on 14. 05. 2007 at 10:38 pm

    Яйцата се оцветяват с червен лук.
    Варят се продължително, докато не остане никаква вода. Нощем, на слаб огън. Получава се плътен и дълбок тъмно-червен цвят.

    Това обаче не са писани яйца, защото тази традиция е много стара - далеч преди писмеността, грамотността и буквите. Ако писаното яйце е изкуство, то тези, неписаните, са слух.

    Накрая едните се пишат, другите - слушат. “Тъй ври червеното през нощта - като яйце…”

    - -

    « Предишна страница
    Темата Barecity 1.4 е създадена от Shahee Ilyas.

    Лиценз: Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.5 License. | ВБВ, 2007