начало - идеи - текстове - книги - [ред.гру] - [дыр ряжущ] - блог

Ще: (’11)

Книги — ВБВ on 4. 01. 2012 at 7:46 pm

Корица: Яна Лозева

Ще: на ВБВ

[с] ВБВ, автор и преводач, 2011
[с] Миглена Николчина, редактор, 2011
[с] Яна Лозева, фотографии и оформление, 2011
[с] Издателство “Жанет 45″, 2011

Разговори: Мария Калинова и Камелия Спасова
Коректор: Красимира Ангелова
Страниране: Гергана Икономова

Пловдив, година 2011
ISBN 978-954-491-760-9

Книгата излезе в петък, 30 декември 2011, и вече може да се купи от книжарниците или от страницата на Жанет 45. Очаквайте скоро и премиерата.

Благодаря на всички, които ми помогаха и работиха заедно с мен:
- по време на самото писане; през разговорите и четенията; през издаването на “Typographische Räume – Типографски стаи” (2004); или публикуването на бъдещи откъси от книгата във вестници и списания; през Литурнетата; в така важното за мен ръкописно четене (бистро “Алтера”); или насред странната атмосфера на флашмобовете, която трансформира някои идеи; както и по време на взаимодействието на речитативите в точка срещу точка или [акорд:еон]; накрая, разбира се, през оформлението и фотографиите; странирането; коректорската работа и финално: самото машинно отпечатване-подвързване на 30 декември и пътуването до Пловдив…

Забележително е колко много хора са участвали волно или неволно (дори и без да знаят) през тези 11 години, за да се стигне до издаването на Ще:

- -

Книга на всеки 11 години

Книги, Пишещи машини — ВБВ on 30. 12. 2011 at 11:54 pm

* Настояще
Преди много време, на 20 декември 2000 година, излезе Е:то. Както си личи и от заглавието, това беше книга за настоящето. “Настоящето” отмина отдавна и всъщност вече ме делят точно 11 години от онзи дебют.

* Бъдеще
Преди няколко часа, в последния работен ден (30 декември), излезе най-сетне продължението (или по-скоро развитието) - сбирката Ще: - една книга за бъдещето. Разбира се, двете издания са част от една и съща времева права; те са свързани и се различават всякак - стилистично, тематично, идеологически.

[ * Минало ]
След още 11 години смятам да се появи третата и последна книга. Тя, както може лесно да се предположи, ще бъде книга за миналото.

Убеден съм, че времето ни се явява именно така. В началото имаме предимно настояще, после постепенно започваме да проектираме бъдещето, а накрая притежаваме единствено някакво минало. Трилогията от книги следва този ритъм.

- -

Световно поетическо четене (София)

Събития — ВБВ on 25. 09. 2011 at 5:40 pm

Това е аудиозапис на четенето проведено снощи в Нова театрална зала (СУ).
Става дума за нова и глобална инициатива, която включва едновременното провеждане на 874 поетически четения в 540 градове на 107 страни по света на 24 септември 2011.

Софийското издание се осъществи благодарение на Миглена Николчина, Камелия Спасова и Културен център на СУ „Св. Климент Охридски”. Никола Маринов преведе първия манифест, а Ангел Симитчиев осигури музиката.

Участниците в реда на тяхното появяване:
Амелия Личева [Amelia Licheva], Ясен Василев [Yassen Vassilev], Ангел Симитчиев [Angel Simitchiev], Ясен Атанасов [Yassen Atanassov], Андриана Спасова [Andriana Spassova], Яница Радева [Yanitsa Radeva], Цочо Бояджиев [Tzotcho Boiadjiev], Боряна Кацарска [Boriana Katzarska], Цветелина Манова [Tsvetelina Manova]. ВБВ [VBV], Стоил Рошкев [Stoil Roshkev], Владимир Левчев [Vladimir Levchev], Стефан Иванов [Stefan Ivanov], Деян Деянов [Deyan Deyanov], Румен Баросов [Rumen Barosov], Едвин Сугарев [Edvin Sugarev], Петър Чухов [Petar Tchouhov], Никола Петров [Nikola Petrov], Никола Маринов [Nikola Marinov - Wayab], Иван Димитров [Ivan Dimitrov], Надежда Московска [Nadezhda Moskovska], Иван Ланджев [Ivan Landzhev], Миглена Николчина [Miglena Nikolchina], Илко Димитров [Ilko Dimitrov], Мария Калинова [Maria Kalinova], Калин Михайлов [Kalin Mikhaylov], Марин Бодаков [Marin Bodakov], Калин Терзийски [Kalin Terziiski], Лидия Кирилова [Lidia Kirilova], Камелия Спасова [Kamelia Spassova]

За съжаление в аудиозаписа липсва началото: Миглена Николчина, Амелия Личева и частично Ясен Василев са несправедливо отрязани. Просто в суматохата не съобразих веднага, че нося диктофон. Записът като цяло не е много качествен, но става за архив.

24 септември 2011, 18:00 ч., София
Нова театрална зала на СУ „Св. Кл. Охридски”
Плакатът

ПП
Признавам, че всичко световно ми изглежда тривиално и подозрително, но снощното четене беше достатъчно обрано и стегнато. Предстои световно продължение…

- -

Пишещи машини - ІІІ

Преди 4 години, когато се появи този блог, всичко започна с въпроса “Коя е най-простата пишеща машина?” - беше ясно, че това е дългосрочна идея, която нито ще мога да реализирам напълно, нито дори ще мога да опиша детайлно… Надявах се поне да помисля за нея; и да има някакъв частичен продукт.

Засега се получи завършена (но все още непубликувана) книга, чието заглавие е Ще: - тя е изработена от десет типа пишещи машини:

0. Препис: o-ix
1. Букви и числа: x-xix
2. Списък: xx-xxix
3. Речник: xxx-xxxix
4. Читанка: xl-xlix
5. Теч: l-lix
6. Видрица: lx-lxix
7. Квадрант: lxx-lxxix
8. Буквеник: lxxx-lxxxix
9. Fabula rasa: xc-xcix

А самата книга предстои да се появи някъде…

ПП
Нарушавайки рязко стилистиката, тази информация се появи първо в новосъздадения публичен профил: доста двусмислено за пишеща машина.

- -

Дада: Литературен вестник, год. ХХ, бр. 18

Събития — ВБВ on 2. 06. 2011 at 2:09 pm

От няколко дена в интернет е достъпен бр. 18 на Литературен вестник, който е съсредоточен и разпилян около бъдещето на Дада.

Дада е най-радикалното течение в рамките на модернизма и повратна точка в история на изкуството. Хем е закономерно, хем е изненадващо, но доскоро на български език не е имало нищо за това социално и културно събитие-самоубийство. Като изключим донякъде Кирил Кръстев (20-те години на ХХ век)… за дада са се носили предимно слухове и преразкази. Вероятно причината е, че литературата ни - от самото й раждане до скорошната й смърт - е била винаги в плен на смисъла и сантиментализма.
Благодарение на Младен Влашки през 2008 излиза специален брой на сп. “Страница”, в който са публикувани важни текстове - манифести, стихотворения и спомени.
Сега Литературен вестник тръгва в друга посока, прави следваща крачка и пита: какво е бъдещето на дадаизма?

Редакторите в бр. 18 твърдят, че “това вече не е литературен вестник” и обявяват петилетката на Дада: през 2016 ще се навършат 100 години и това е само част от подготовката. Ето още информация за броя и премиерата. Четете и пишете.

.

ВАЖНО: “Литературен вестник” предоставя на свободен достъп част от своите стари броеве: в БОХИ или пък на техния сайт. Заслужава си.

- -

Футуризмът на Дада и бъдещето на дадаизма

Събития — ВБВ on 19. 05. 2011 at 1:21 pm

Премиерата е днес: събота, 21 май, от 16:00 часа, в Dada Cultural Bar.

… преводни текстове, манифести, становища, анкети, критически набези, важни архивни образи, редакторски намеси и един специален дадаистичен комикс от the fridge. В този брой излизат за първи път на български език едни от ключовите манифести на дадаизма (за останалите - купи си важния брой 1 от 2008 на сп. “Страница”). И всичко това с една цел: не просто представяне, а има ли бъдеще дада?

Имената (по азбучен ред):
Александър Кьосев, Алексей Кручоних, Амелия Личева, Андре Бретон, Ани Васева, Бенжамен Пере, Богдана Паскалева, Боян Манчев, Валтер Меринг, Велимир Хлебников, Виргиния Захариева, Владимир Левчев, Гео Милев, Георг Грос, Герхард Прайс, Дарин Тенев, Димитър Божков, Димитър Камбуров, Димитър Кенаров, Едвин Сугарев, Ели Гинева, Зорница Радева, Иван Дончев, Ивана Ненчева, Ивайло Иванов, Йоханес Баадер, Камен Алексиев, Кирил Кръстев, Луи Арагон, Макс Ернст, Ман Рей, Мария Липискова, Марсел Янко, Митко Новков, Миглена Николчина, Михаела Димитрова, Младен Влашки, Момчил Христов, Моника Вакарелова, Наталия Тодорова, Огнян Касабов, Пол ван Остайен, Раул Хаусман, Рихард Хюлзенбек, Тристан Цара, Тео ван Дьосбург, Франсис Пикабия, Франц Юнг, Helle Dalgaard, Хуго Бал, Юнуз Юнуз, Ясен Згуровски

Редактори на “Това вече не е литературен вестник”: Камелия Спасова, Мария Калинова и ВБВ

.

С всичко това обявяваме, че предстои петилетката на Дада: през 2016 ще се навършат 100 години; и отбелязваме нейното начало: сега.

ПП
Елате на премиерата, ще има специална изненада…

- -

[акорд:еон]

Събития, акордеони — ВБВ on 10. 04. 2011 at 3:00 pm

Едно ново представление за идиофонични точки

13 април (тази сряда), от 19:00 часа, в Нова театрална зала (СУ, Ректорат). Събитието се организира със съдействието на Културния център към СУ “Св. Климент Охридски”.

Снимка: Жоро Аранжоро
Фотография: Joro Aranjoro

Този път мелодиите са нови, текстовете – непубликувани, а част от хората на сцената – различни. Представяме си, че тези самозвучащи точки са разпънати между хармонията и вечността. Елате в това „между”, за да чуете точкуване, репетативна музика, преплетени теми, атоналност, малко сарказъм и, разбира се, произведението „психоцирк”. Всички сме на колелото, а пък то се върти наобратно.
И запомнете: „който се изгуби, не се намира…”

Глас: Андрония Попова (Насекомикс)
Акордеони: Веселка Тончева, FRAGILE
Текстове: Димитър Кенаров, Мария Калинова, ВБВ и Камелия Спасова
Визуална среда: Спартак Йорданов и Ралица Тонева

И накрая нещо ирационално: вход свободен

- -

Литературен вестник на 20 години!

Ред.гру, Събития, Текстове — ВБВ on 26. 02. 2011 at 5:46 pm

…един от малкото случаи когато удивителният знак стои адекватно в заглавие.

Голямото четене-събитие ще бъде на 12 март, събота, от 18:00 часа, в Аулата на Софийския университет.

А това е депешата, която изпратих за юбилейния брой.

Двадесет години литературен сизиф и редактиране!
Благодаря ви заради безсъниците от 1998 насам, вие сте моята врата в полето: Е:то. Цялата литература – в един вестник, всяка седмица – плацебо.
Знам, знам, уморени сте, личи си… но ви очаква безсмъртие. Благодаря ви всякак, най-вече нощем: insomnia завинаги.
Make LV – живот след смъртта!

ВБВ, ваша пишеща машина

- -

Отворената литература

Градски четения, Събития, Текстове — ВБВ on 14. 02. 2011 at 2:06 pm

Камелия Спасова и Мария Калинова са започнали един забележителен, дълъг и сложен проект: “Отворена литература“.

Той има за цел да изследва - чрез анкети с организатори, чрез ровене в архиви, от лични разговори или от публикации - какви литературни събития са се случили през последните 10 години.
Това включва колективни четения, писателски семинари, поетически двубои, 12 и 24-часови четения, фестивали, литературни работилници, телевизионни проекти върху културата на четенето, литмобове…

Освен информация за “Литурне” и “Литературния квартет“, попълних и една пълна анкета за “Градските четения“; ето откъс от нея.
Само първият отговор се отнася до литмобовете, (т.е. твърденията в него са се повтаряли многократно в този блог и вече са изтъркани).

[...]

.

6. С какво се отличава вашето събитие от останалите литературни събития, състояли се в периода 2000 -2010 година?

Всеки, който е грамотен, може да участва.
Въпреки тази спонтанност и произвол, качеството на текстовете е много високо. Основният акцент е, че литературата е четене (за разлика от Литурне, където идеята беше, че литературата е работа, или други инициативи, в които най-често литературата е писане). Затова търсим и се интересуваме именно от четенето, а не толкова от писането. При нас авторите стават по-скоро читатели; да не забравяме, че те също имат Глас. При това той е множествен, хаотичен, спонтанен, анонимен, освен това всеки чете за себе си, но пък и иска да сподели с други: всичко това – поотделно и заедно – е изразено в идеята, организацията и провеждането на литмобовете.

Все още не ни е известно да се е провеждало подобно събитие някъде по света.

.

7. Как новите технологии се включват и взаимодействат в представянето на литературата?

Както всички технологии досега – създават нова среда, нови техники, нова перспектива, нов тип общуване. Това обаче е плацебо.
Да, нещата със сигурност стават външно по-ефектни и съвременни, а атмосферата може да бъде по-добре вътрешно моделирана. Въпреки цялата новост обаче, нещата все още не са радикално различни. Това предстои; но не знам дали е толкова важно.

.

8. Как функционират литературните общности и кръгове след 2000 година?

Те са по-скоро флуидни с моментни седиментни образувания; след това нещата продължават да текат.
Все по-често има обръщане към музикалната или визуалната среда, а това предизвиква незабавни контрареакции на текстовата литература. В тези флуктуации няма изненади, но те илюстрират едно бавно и непрекъснато движение към постепенно намиране на нови общности, жанрове, езици. И отвътре, и отвън това ми изглежда много живо и любопитно.

.

9. Маргинализира ли се литературата в съвременния контекст?

Маргинализацията вече е приключила; това е остарял въпрос.

Сега – след литературната смърт – има по-скоро свобода и много повече конструктивност, тъй като полето е огромно, неокултурено и предстоящо. Това е същинската литературна работилница и в момента сме в нейния цех. Струва ми се, че тези години не бива да се изпускат, а изрично да се описват. Незаменими са и са красиви.

.

10. Какви нови жанрове на публично представяне на литературата се създават в съвремието?

В момента новите жанрове са единствено в начина на представянето; и в този смисъл те не са толкова нови или същностно интересни. Повечето досегашни варианти са проиграни. По-скоро очаквам с нетърпение следващите – тези, които ще ме изненадат. Но засега, струва ми се, могат да бъдат обособени няколко типа събития; те са разнородни, така че не образуват таксономия, а описание. На места се застъпват, но като цяло има четири епицентъра:

А. Състезания. Това са интересни състезателни хепънинги, които разчитат на публика-жури [като „София: Поетики” (2008) или „Трубадурските двубои” (2005)]. Видимо е, че „София: Поетики” има потенциал да се превърне в наистина голям и представителен фестивал.

Б. Музлит. Има събития, в които музиката е много съществен авторски или конструктивен елемент спрямо литературата; и не е нито фон, нито музикална пауза [като „Точка срещу точка” (2010), „Бавно: Изговорен свят” (2010) или проекта „Еуфоризъм” (2010)]. Тук сякаш предстоят и други синтези – между видео и литература.

В. Четения-идеи. Разбира се, продължават малко по-класическите четения в зала (където аудиовизуалната част е по-скоро спомагателна и фонова, ако изобщо я има). Те обаче винаги изненадват с нещо различно, неритмично или почти ново. Зад повечето от тях има ясна, оразличаваща идея [като „Утопията I” (2010), „Зачитане” (2010) и „Литературен квартет” (2010). Те следват по-старите и многобройни неща като „АДdicted” (2009), ръкописните четения в бистро „Алтера" (2008), „Голямото поетическо четене” (2008), „Грация и гравитация” (2008), „Литературен сериал” (2005-07), „Литература в действие” (2003), „Достъпът до литературата” (2002) или забравените и качествени „Камерни поетически четения” (2002)].

Г. Пределни техники. Накрая има и експериментални събития, които периодично проверяват докъде са границите на литературата [„Литурне” (2005), „Градски четения” (2010) и т.н.]. Тук хоризонтът е сякаш безкраен.

.

11. Кои са трите най-добри литературни събития според Вас в периода 2000-2010 година?

Изключвам нещата, в които съм бил организатор.
Според мен най-добре осъществени като идея, участници, публика и отразяване са били: „Литературен сериал”, „София: поетики” и „Зачитане”.

.

12. Към какви сфери и публики трябва да се отваря литературата?

Към всички сфери и публики, които я ограничават.
Литературата трябва непрестанно да проверява своите граници и да се грижи за своето поле. Второто е неминуемо чрез самото писане и таланта на авторите, но първото е по-често проява на характера на литературата и там се изисква повече работа.

- -

точка срещу точка [премиера]

Събития, акордеони — ВБВ on 20. 09. 2010 at 7:22 pm

Този път сме седем: гост-точка е Георги Господинов. И нещата хем си приличат, хем са различни.

*

И така: в четвъртък е премиерата на литературно-музикалното представление точка срещу точка. Става дума за 23 септември, 19:30 часа, клуб Backstage. Клубът дълго време не работеше, но сега се завръща.

Акордеони: Веселка Тончева, Веселина Димитрова и Андрония Попова (“Насекомикс”).
Текстове: Георги Господинов, Мария Калинова, ВБВ и Камелия Спасова.

- вход: 3 лв. -

точка срещу точка [премиера]
фотография: Силвена Тончева; дизайн: Камелия Спасова

Музикална програма (допълнена):

* Йохан Себастиан Бах - Ария
* Ой, да ты, Калинушка (руска народна песен, обработка Георги Тишкевич)
* Херардо Родригес - Ла Кумпарсита
* Питър ДеРоуз - Дийп пърпъл (аранжимент от Арт Ван Дам)
* Руско-унгарска песен
* Арам Хачатурян - Подражание народному
* Петер Хайду - Полка
* Георг Хендел - Сарабанда
* Веселина Калинова - Луна в ла минор
* Ернст-Гюнтер Розенецки - Фантазия № 1
* Исак Албенис – Танго
* Йохан Себастиан Бах - Прелюд в ре минор
* Михаил Двилянски - Етюд в ми минор
* Бийтълс - Yellow Submarine
* Йосиф Ивановичи - Дунавски вълни
* + разложени акорди, прекъсвания и дишане…

Postfactum: Да припомня, че във всяка следваща модулация представлението ще се изменя, защото е безкрайно изместване, както е всяка музика, всеки език и всяко слушане. Точка срещу точка срещу точка…

- -

« Предишна страницаСледваща страница »
Темата Barecity 1.4 е създадена от Shahee Ilyas.

Лиценз: Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.5 License. | ВБВ, 2007